Да спасим… децата

Краси Константинова - изпълнителен директор на фондация Приятели 2006

Текст: Диана Георгиева Снимки: Фондация Приятели 2006

Замислял ли си се колко много деца никога не са получавали топла родителска прегръдка, нито знаят какво е чувството да си специален за някого, защото са само поредното от многото мъници на мястото, където живеят?

Да, да си настанен в Дом за сираци със сигурност не е най-радостният начин да пораснеш. Затова пък има начин да дадеш на едно дете възможност да почувства що е то нормално любящо семейство, като стане за известен период част от него. При това без да се налага да го осиновяваш. Ако ти звучи много ангажиращо, ще кажем, че е по-скоро отговорно. А дори за година или две можем да се погрижим за някого, който има истинска нужда от нас.

Краси Константинова е изпълнителен директор на фондация Приятели 2006 и е приемен родител за втори път. Първото момиченце, което е получило дом и семейство при нея, е вече на 17 и след дълго обмисляне заедно със семейството на Краси решили, че е по-добре да се върне при биологичната си майка, защото вече е в състояние да я гледа. Въпреки това Краси и девойката прекарват доста време заедно, особено през лятото. „Връзката с приетото дете не се губи, дори и да се върне при биологичните си родители” – усмихва се Краси. В момента със съпруга й отглеждат дете на 6 годинки и искат да го осиновят, за да остане с тях завинаги.

Как решихте да станете приемно семейство?

Това беше един дълъг процес, но в крайна сметка с моя съпруг решихме, че имаме и силите, и възможността да станем приемни родители. Наистина сме щастливи, че направихме тази крачка. Момиченцето, което е при нас, беше на 4, сега вече е на 6 и е много сладко дете. Разбира се, понякога е бурно, има много неща, които откриваме като празноти в живота му, и се опитваме да ги запълним.

Вие имате и свое биологично дете. На колко години е?

Другата ни дъщеря е на 11.

Тя как прие новия член на семейството?

Много добре. Преди това бяхме посещавали домове и за нея идеята да вземем дете, на което да помогнем, не беше нова. Тя самата много хареса малката още в началото. Разбира се, като във всяко семейство с повече деца има понякога ревност, недоразумения, конкуренция – неща, които са нормални, но се опитваме да изглаждаме.

Как се адаптира малката?

В началото беше много тъжно, затворено и объркано дете. Изведнъж просто разцъфна. Дори физически – беше със забавено развитие, по-дребничка и по-мъничка, много неща не знаеше и много се радваше на всеки свой малък успех. На това, че може да си мие зъбките сама, че си е научила буквичката… Много ни радва.

Каква е историята на вашето дете?

Малко е неясна. Биологичната майка е издирвана, но не е намерена. Има и други причини, които са юридически, и не можем да я осиновим засега. Това е наша мечта – опитваме се, борим се, преодоляваме една след друга доста пречки и се надяваме да я осъществим.

Каква е разликата между приемната грижа и осиновяването?

По принцип осиновяването е по-добрият вариант за едно дете, защото е сигурност за него в дългосрочен план. Проблемът обаче е, че не всички деца могат да бъдат осиновени – не трябва да имат живи родители или е нужно да са им отнети родителските права. Много от децата имат биологични родители, които са живи и имат своите права, но поради една или друга причина не могат да упражняват функциите си на семейство. Приемната грижа е краткосрочна, междинна форма, която служи за временно настаняване, докато биологичното семейство се стабилизира.

Каква е накратко процедурата, за да станеш приемен родител?

Кандидатите трябва да се обърнат към съответния отдел за закрила на детето, във всеки район има такъв.
Там ще получат първоначална информация и ще попълнят формуляри за кандидатстване. Следва одобрението, за което се представят редица документи, правят се медицински изследвания, изискват се препоръки от други семейства, прави се оглед на мястото и условията, в които детето ще живее. После се подбира подходящото за това семейство дете.

Могат ли хората да си го изберат?

Когато кандидатства приемното семейство, в един от формулярите то посочва какви изисквания има – пол, приблизителна възраст… Социалният работник прави проучване какви деца има и може да предложи няколко варианта. Много е важно предварителното опознаване. В никакъв случай не е по-добре детето да бъде настанено при дадено семейство и да се окаже, че не се сработват. По принцип тези деца са травмирани, с тежка история и трябва приемните родители да са наясно какво носят със себе си – ще могат ли да се грижат за дете, претърпяло насилие например, смърт в семейството или други такива трагични инциденти. Първото нещо, което трябва да се гледа, е интерсът на детото – като се извади от кризисната ситуация в неговото семейство, да му бъде избрано точното приемно за неговия случай. За съжаление кандидатите са малко, а децата в нужда – страшно много и няма кой знае какъв избор.

Може ли да се удължава срокът – ако сте взели дете за една година например, а после решите, че искате да остане по-дълго?

Може. Но невинаги това е въпрос на лична преценка на семейството. При приемната грижа се сключва договор със социалната служба, която настанява детето. Социалният работник е този, който преценява от каква точно грижа има нужда това дете. Има случаи, в които, да речем, родителите са с алкохолна или наркотична зависимост, или майката е в болница, някой от родителите е в затвора, и е възможно да се прецени кога ще се стабилизира биологичното семейство и детето ще се върне при него. Друг път обаче не може да се предвиди колко ще продължи кризата и договорът да бъде продължен. Затова е важен и контактът на новото семейството с биологичното.

Имат ли предразсъдък кандидат-приемните семейства към децата от ромски произход?

В началото, когато кандидатстват, често се случва. Но после, когато посетят домовете, променят мнението си. Ромските деца са по-емоционални, по-адаптивни, по-бързо научават нови неща. Ние имаме вече три семейства, които се грижат за ромчета и са много щастливи с тях.

Разкажи малко за вашата фондация Приятели 2006?

Бяхме поканени с моя съпруг да участваме в нея в качеството си на приемни родители, по-късно станах изпълнителен директор. Основната ни дейност е изграждането на мрежа от приемни семейства, които взаимно си помагат. Периодично правим събирания, на които каним психолози и други социални работници. Много се поддържаме и си помагаме, дори и финансово.

Фондация Приятели 2006 можеш да намериш на адрес: София, ул. Люлин планина 33-35, вх.А, ет.2, тел.9526704