2018: Пак ще се срещнем след 10 години

2018

2018

Текст: Иван Хадживеликов

Нощта на 31 декември 2018 срещу 1 януари 2019

Минаха години – хубави, лоши – няма значение. Значение имаше само Глобалната криза. Тя промени всичко.

Мда, това, което започна преди десет години като безобиден фалит на американска банка, днес е изтръскало до шушка целия свят. Няма Щати, няма Франция, няма Япония, няма Обединено кралство. Всички бяха почерпени обилно със зелен хайвер, сипаха си с големия черпак, а гърчовете им още не могат да спрат. Само една балканска държавица успя да запази икономиката си, че и да я развие леко, вследствие на куп безумни стечения на обстоятелствата. Без да се впускам в икономически многословия, само ще кажа, че през 2018 новогодишна програма има само у нас, в България.

Преди да изгледаме заедно шоуто и да вдигнем наздравицата, обаче, трябва да изясним нещо. Когато казваме „новогодишна програма“, имаме предвид единствено и само тази по националната телевизия. Конкуренцията, наброяваща десетки цветни и щури канали за какво ли не, бе мощно отвята с големия вентилатор през годините, тъй като само в държавната медия не усетиха глобалните катаклизми. Сега всички, които попадат под общото наименование „световни звезди“, се стичат да вземат участие в снимките за веселбата тази вечер. Преди години хората може и презрително да се усмихваха само при споменаването на въпросния канал, но днес той беше и баща, и майка. И MTV, и CNN. И Дискавъри, и XXL. Единствената телевизия, по която можеха да те покажат изобщо. Разбираем е фактът, че някои от чуждестранните таланти направо си пуснаха корени тук и минаха на щатна длъжност. Ето, симпатичната леля Ейми Уайнхаус, която чете прогнозата за времето, някога беше една от най-непослушните поданички на британската кралица, но откак й дойде акълът и спря с дрогата, кариерата й на синоптичка процъфтява. Как изпява „облачно с превалявания“ не е истина. Други като прочутата фамилия Бранджелинови завзеха пазара на сапунените опери и заедно с куп мексикански сценаристи разплакват де-що има неразплакано със сагата Най-красивите. Бербо пък, когото миналата година назначиха за треньор на Юнайтед, направо си докара отбора тук за преките предавания – да са подръка на спортната редакция, все още оглавявана от другаря Манченко.

А, ето я и новогодишната програма – сядай, народе, пред холограмния телевизор, да изпратим старата 2018!

Основното шоу се провежда в стъкления купол над НДК, построен специално за такива специалности преди две години. Днес обаче той е опакован от Кристо в цветовете на знамето ни – умилително, като за завръщане. В тъмнината се чува тътен от барабани и насред избухващата светлина виждаме Стоян Янкулов и Елица, които забиват хитовото си парче, продуцирано от Тимбаленд. Последният го няма може би заради ангажиментите си с мегалейбъла Пайнер джем, но пък парчето си го бива – нали с него спечелиха Евровизия три пъти подред? След като овациите утихват, на сцената излизат водещите – силиконови киборги, които смътно напомнят новинари от миналото хилядолетие. С тържествени гласове те приветстват София, България и целия свят, като вмъкват по някой и друг стих на Дебелянов и Хазарта – последният, който с годините все повече заприличва на Ноториъс Би Ай Джи, влиза с целия си клан, включващ тази вечер и един поизмършавял и брадясал Еминем. Версията им по класиката Шампанско и сълзи включва и кратка гангстерска престрелка с Олд Ша, кмета на Варна, като бутафорната кръв пръсва диджея в окото и той, бидейки заслепен, пуска плоча с нацистки маршове.

Прекъсване за реклами.

Пренасяме се на малката клубна сцена, където Стивън Спилбърг снима филм за Сигнал. След като заслужено гушнаха Грами за цялостно творчество, музикантите решиха да направят невероятен ънплъгд и след адската цедилка склониха на молбите на режисьора да го заснеме. Уникалното на филм-концертa e това, че те щe свирят химна на галактиката Да те жадувам аз буквално докато умре оркестърът. След втория бис продуцентите са решили да ни спестят милата развръзка и ни пренасят на съседната сцена където все още адски танцувалната Роушин Мърфи пее на чист бургаски с новата си група Айрян.

Прекъсване за реклами.

От апаратната се шегуват и включват силиконовите киборги-водещи минута по-рано, докато са в гримьорната. „Би ли ми го пъхнал ето тук?“, моли женският. Добре че не сме с мръсно подсъзнание и знаем, че става въпрос за мрежовия кабел. Без да се усетят, докато се туткат пред огледалото, двамата издават името на този, който след броени минути ще бъде „избран“ за Мъж на годината. Тъпо, защото този кандидат най-заслужаваше, а сега му предстоят постоянни обвинения във връзкарство. Настава суматоха, но този път никой не прекъсва за реклами. Няколко президенти са се наредили на опашка, тъй като времето напредва, а не трябва да остава непоздравен народ по телевизията. Успяват все пак да се изнижат, удря дванайсет, залпове, цветна заря и всичко. Не минаваме и без Дунавското хоро, изиграно този път от трупата на Майкъл Флетли, която надобрява в хорђта с всяко следващо десетилетие.

След полунощ по традиция ще повторят цялата новогодишна програма.

Прекъсване за реклама.

Реклами

Етикети: , , , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: