Градски каубои

Ангелина Георгиева

Ангелина Георгиева

Текст: Боряна Телбис
Снимки: Валентин Даневски

Ангелина Георгиева е треньор по езда на конна база Хан Аспарух – един от онези хора, които веднъж усетили емоцията от връзката между кон и ездач, не могат да живеят без нея. Да, пристрастяването е сериозно и повече от приятно – увери се сам!

Кога и как започна да се занимаваш с конен спорт?
От 34 години се занимавам с конен спорт. Гледах един много интересен полски филм, Тарино се казваше, за една русокоса дама, която по цял ден яздеше, и се запалих невероятно. Баща ми ме доведе на конната база и оттогава не съм се отделяла оттук. Единствената ми пауза беше 6-дневна, докато бях в болницата, когато родих сина си Марти.

А по време на бременността язди ли?
До четвъртия месец участвах в състезания, бях на Балканиада, на Републиканско, яздех до деветия месец. На 28 март вечерта имах урок, а на 29-и сутринта родих. Не съм прекъсвала въобще.

На каква възраст е хубаво да се започне?
Най-малкият ми ученик в момента е на 3 годинки, Иван Чолаков се казва, много сладко дете от Панагюрище. Специално го водят заедно с дядо му да яздят. А дядо му е близо на 60 години. Така че няма ограничения във възрастта, което е хубавото при конния спорт.

Какво трябва да знаят хората, които искат да се занимават с езда?
Много е важна преди всичко екипировката. Трябва да имаш специални бричове за езда и ботуши. Токата е много важна – това е предпазна каска, която се слага при скоковете. Забранено е да се скача без токи, защото паданията са доста чести и са опасни.

Ти имаш ли травми?
О, да. Три пъти съм била с комоцио, два от които с гълтане на езика – доста опасни. Но това в никакъв случай не е било причина да се откажа, защото ездата е невероятно красив спорт и въобще усещането да си върху кон е неописуемо.

Не е задължително да имаш свой кон, за да дойдеш да яздиш, нали?
Не, не. Хората идват, плащат си един урок от 30 минути, който струва 40 лв и яздят някой от моите коне. Ако се занимаваш сериозно, трябва най-малко три пъти седмично да яздиш.

Как се развива конният спорт в България?
Много слабо. Това е елитарен спорт за хора с много пари и, слава Богу, в момента яздя много хубав и скъп кон, който е собственост на едно семейство. Аз се грижа за него, дресирам го.

Какви състезания се организират в България?
През цялата зима има състезания в закрития манеж по скачане и по обездка. Всъщност основните дисциплини, които се развиват на тази база, са прескачане на препятствия и обездка.

Какви бази има у нас?
Има страшно много бази, но частните все още са малко. Хан Аспарух е най-голямата и най-посещаваната. Хубава голяма база има и в Стара Загора, във Войводиново, в Шумен.

Какво ти дават конете?
Невероятна свобода и почивка, защото действат адски положително. Всички хора, които идват на уроци при мен, понеже често са с много натоварващи професии, ми казват: Ангелина, чувствам се невероятно отпочинал след езда. Просто е страхотен спорт.

Има ли хора, които никога не бива да припарват до коне?
Лошите хора не трябва да се занимават, защото конете ги усещат. При животните няма лъжа, няма двуличие, те са първосигнални. Приемат доброто, приемат и лошото и се отнасят към доброто с добро, а към лошото с лошо. Виждала съм как коне се опитват да ритнат хора, които са пили и посягат да ги ударят.

Ако решиш да си купиш кон, какво трябва да знаеш за гледането му?
Първо, издръжката е адски скъпа, и второ, трябва да си непрекъснато при него, защото са много уязвими.

Има ли вариант да не си паснеш с коня?
Да, има много сприхави коне. Ние имаме един Амиго, който не всеки може да язди. Той е много странен кон. Много е силен, но трябва да си внимателен с него.

На какво учи ездата?
Първо на дисциплина и трудолюбие. Научаваш се да бъдеш спокоен, целенасочен – все качества, които децата трябва да имат. Конният спорт развива много добре физиката и най-вече упражнява правилната стойка. Развиват се всички мускулни групи. Далеч по-добър е от фитнеса, защото е на открито, а допирът с животно облагородява.

СпортУ нас има традиции в ездата още от 1914, когато е създадена Българската федерация по конен спорт под името Български жокей клуб. Десет години по-късно на игрите в Париж ген. Владимир Стойчев става 11-и в крайното класиране от 99 състезатели. Няколко години по-късно вече членуваме в Международната федерация по конен спорт. И оттам нататък участваме на почти всички Олимпийски игри. Имаме две пети места през 1956 на Генко Рашков и през 1980 на Цветан Дончев. В същата година взимаме сребърен медал отборно в дисциплината обездка.

Реклами

Етикети: , , , , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: