Няма връзка с този номер

Няма връзка с този номер

Няма връзка с този номер

Текст: Диана Георгиева

„Ако има чиста любов, любов без примеси на други страсти, тя е онази, която се крие дълбоко в сърцата ни, неподозирана за самите нас.“  – Ларошфуко.

Напоследък тя все по-често си мислеше, че вече живеем в свят, в който можем да избираме от вида на доматите за салатата до типа тоалетна хартия за милите ни, разглезени задници и лекичко започваме да прилагаме тази практика и в отношенията си с хората. Срещаш някого и знаеш, че всичко е много лесно, а освен това е и достъпно. Можеш да го имаш, стига да поискаш. Защото сме свободни хора със свободни нрави. Други пък стигат по-далеч – отказват да взимат заради самозаблудата, че нищо не им трябва и заради абстрактната идея за независимост – не само материална и битова, а емоционална и изобщо всякаква. Човек и за себе си вече е вълк. Особено ако много си повярва. Тя поглежда мъжа, с който имат среща.

– Ти само си мислиш, че си независима, обаче това не е така. – заявява самодоволно той. Казва нещата, които тя иска да чуе – жените трябва да бъдат радвани, за да бъдат подчинявани.

– Така ли смяташ? Често се подхлъзваме и преценяваме останалите по себе си. – не му остава длъжна. Не
й минават тези евтини провокации, за глупава ли я смята…

– Всеки човек всъщност иска да бъде зависим, не можеш да бъдеш сама цял живот и да си щастлива. – отпива от чашата си и я гледа с всезнаеща усмивка. Изглежда добре, но е твърде самоуверена. Точно това го предизвиква – една самодоволна, самодостатъчна жена. Само трябва да внимава да не преиграе и тя да вземе да се влюби в него.

– Всеки може да бъде достатъчно глупав да смята, че може да осмисли съществуванието си чрез друг човек до себе си, без значение кой е той. Това обаче няма как да го прави щастлив. Аз избирам да бъда сама и да правя каквото реша. Пуша, защото цигарите ми харесват. Това е една добра, ползотворна зависимост. Но за какво ми е да се съобразявам с някого? За да започнем да се лъжем и в крайна сметка да се намразим? – този разговор започва да не й се нрави и го поглежда намръщена. Нали няма да й пробутва глупости за чувства, когато и на двамата е ясно какво всъщност иска той от нея?

– Аз не съм зависим към жената до мен. Правя това, което реша, значи съм свободен. – този път тя успя да го засегне. Не можа да овладее емоцията и автоматично започна да се оправдава.

– Имаш свобода ли? Изневярата не е знак за подобно нещо. Когато хората са независими, те са свободни да превключват каналите, да затварят врати. А ти си пазиш една вечно зееща порта, която не смяташ да затваряш, защото така ти е удобно. – оглежда го. Защо държи да й обяснява, че е независим, когато очевидно не е? И защо, по дяволите, си мисли, че на нея й пука за това?

– Баси, ти си единствената, която може да разбере наистина как се чувствам. – пуска клишето той и тя се изсмива. Явно започва да се обърква.

– Виж, това, че се опитваш да ми замажеш очите, е чудесно, но безсмислено. Ако искам да спя с теб, нямам нужда да изпитвам чувства към особата ти, което обезсмисля подобни признания.

– Добре, искаш ли да спиш с мен?

– Не знам, не съм решила още. В крайна сметка всичко е въпрос на опция.

Защо пък не? Какво значение има за нея към какво е зависим той? Приготвя се да си тръгва, а той я поглежда въпросително. Излизат заедно от заведението и точно когато влизат в колата му, телефонът му звънва. Той поглежда дисплея и въздиша.

– Здравей, миличка. Какво има?…

Тя отваря чантата и си слага червило. Колко банално. Сега „маловажното” гадже ще поиска да се прибере и той ще изтича при нея.

– … да се прибера сега ли? – тя се усмихва на тази реплика.

– Защо ме караш да правя такива неща сега, нали се разбрахме да излизаме понякога и поотделно, да не се задушаваме… Добре, добре, след час ще се прибера… Целувам те…

Той затваря и я поглежда. Тя изглежда достатъчно самоуверена, за да не й пука от чутото. А и нали е наясно, че има гадже, какво толкова? Тя му се усмихва.

– Къде ще ходим? – пита я той.

– Нали трябва да се прибираш? – отвръща.

– Мога да закъснея малко. – колко смело и независимо изказване само!

– Закъсней, моля те. – той я поглежда объркан, а тя се навежда и го целува дълго и продължително. – Време е да вървя. – казва и отваря вратата.

– Но… – тази жена е луда.

– Ти само си мислиш, че си независим, обаче това не е така. Не обичам да спя с объркани хора. Днес тя реши да смени менюто. Не всеки ден ти се яде салата, нали? Но утре… може би пак ще му се обади.

Реклами

Етикети:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: