Волната ездачка

Дзифт

Дзифт

Текст: Станимир Евлогиев Снимки: Анген Коцев Стайлинг: Марина Петкова Грим: Ася Панайотова

НЯКОЙ НЯКОГА БЕШЕ КАЗАЛ, ЧЕ ЖЕНАТА Е КАРТИНА – ЗА ДА Я РАЗБЕРЕШ, НЕ Е НУЖНО ДА ЧУВАШ КАКВО ГОВОРИ, А ДА Я ГЛЕДАШ, ДОКАТО ГО ПРАВИ. ТАНЯ ИЛИЕВА Е СВИКНАЛА С ПОГЛЕДИТЕ ВЪРХУ СЕБЕ СИ – ОТ МОДНИТЕ ДЕФИЛЕТА, ПРЕЗ КОРИЦИТЕ НА СПИСАНИЯТА, ДО ГОЛЕМИЯ ЕКРАН С ДЕБЮТА Й В ДЗИФТ – ФИЛМЪТ НА ЯВОР ГЪРДЕВ, КОЙТО ВЕЧЕ МИНА ТРИУМФАЛНО ПРЕЗ ДВА ГОЛЕМИ ФЕСТИВАЛА – В МОСКВА И ТОРОНТО. ТЯ ИДЕАЛНО ЗНАЕ КАК ВЪЗДЕЙСТВА НА ХОРАТА, КОИТО Я ГЛЕДАТ, НО ПО-ВАЖНОТО Е, ЧЕ ИМА И КАКВО ДА ИМ КАЖЕ. И ТО ПО ОНЗИ ГРАБВАЩО ЕСТЕСТВЕН И УСМИХНАТ НАЧИН, ТАКА ЧЕ ДА УСЕТИШ ЛЕКОТАТА, СВОБОДАТА И ЗАБАВАТА В ТОЗИ ЖИВОТ.

За какво се сещаш, когато чуеш Дзифт?

За много неща. Няма да забравя обаче как веднъж по време на снимките на филма се събрахме на импровизиран купон у нас, в градината. Захари донесе някакво бакарди и захар за мохито. Обаче ние си пийвахме текила и като свърши, вече ни мързеше да си приготвяме мохито и започнахме да пием бакардито на шотове. На другия ден беше ад, кошмар. Тогава снимахме сцените, в които Ада Богомолката – моята героиня, и Молеца на Захари се запознават в училищния двор на една пейка. Нашата задача не беше сложна, само трябваше да седим на пейката и да се правим, че си говорим. Слава богу, че нямахме истински диалог, защото бях в кошмарно настроение, ядях хора за закуска. За кадъра просто трябваше да шепна нещо в ухото му, което мислех, че никой няма да чува. Наприказвах му куп глупости от сорта на „леле, как се натряскахме, к’ъв е тоя филм, ти си виновен за всичко, и за махмурлука, и…“ абе, дуднех яко и в следващия момент гледам – звукарят идва бесен. Това е единственият миг, когато се почувствах зле подготвена и не на място. Едвам кретах тоя ден, първо ме опнаха на слънце, после заваля дъжд и така целия ден.

Е, как удържа фронта?

Емо Христов дойде с едни вълшебни разтворими хапчета, след които си като пушка и каза с неговия сарказъм – „Виж се на какво приличаш! Манекенка ми била! Пий го тва и се стегни малко!“

Така ли ти говореха на снимките?

Ха-ха…не. Те всички си говореха така саркастично помежду си и ако нямаш чувство за хумор, може и да се обидиш, ако попаднеш в тяхната компания. Особено с хумора на Емо Христов. Не ти прощава, ако не го разбираш, продължава да дълбае и да те мъчи. Ако му влезеш в тона обаче, започва една забава… Целият процес на снимане беше много як. Не знам дали пак ще ми се случи като усещане. Всички, които Явор беше събрал, бяхме посвоему чешити и въпреки това някак си успяхме да превъзмогнем егото си и не забравихме, че имаме една най-важна цел – Явор го постигаше с такава лекота. Наблюдавах го отстрани и ми беше интересно, защото съм човек, който много обича да работи за една идея. Той сякаш режисираше два филма – този, който ще излезе на екрана, и този, в който гледа хората, с които работи, да са доволни, да получават своето.

Май ти се иска да снимаш пак?

Не знам. Това не ми е професията и няма да го правя на всяка цена. Не знам и дали ще случа друг път на такъв екип, на такъв сценарий и на толкова добре подготвен филм. Много често в България се хваща една готина идея, но по пътя се губи концентрацията, разпилява се енергията и после публиката, като гледа филма, и тя се разпилява. Хората усещат това, което влагаш. Например още табелката на вратата за кастинга на Дзифт в театър Сфумато ми вдъхна някаква увереност. Влязох и всички ми се усмихнаха, все едно се познаваме. Наречи го женска интуиция, но си казах – тоя филм ще стане, дори без да включвам себе си като участие. Ако това не се случи следващия път, просто няма да се навия. Парите не си струват за времето, което ще изгубиш, а и не ми се работи в неведение дали ще се завърши филмът. И за Дзифт парите не стигаха, но явно това не е най-важното.

Важното е героинята ти да се казва Ада…

Ха-ха…не. Просто в жанра, в който снимахме, имената на героите са много символно обвързани. Например заради прякора на героинята ми – Богомолката, имах татуировка на богомолка. Цялото име пък е натоварено смислово с действията й във филма. Това си е жанрово кино. Гърдев ми даде да гледам няколко филма. Държеше много на Гилда – филм за първата pin-up звезда с Рита Хейуърт, защото имам сцена, в която пея римейк на песента, която тя изпълнява там – Put the Blame on Me, Boy. В моя вариант песента е Виновна е луната… много ще се смеете, ще видиш. Та моята песен е с абсолютно друг аранжимент, друго състояние, но съм със същата рокля като Рита – просто цитираме образа на фаталната жена.

Значи го играеш фатална?

Да, тази, която се появява и незнайно как прецаква работите, едва ли не е виновна за разклащането на световния мир. Интересното е, че това не е осъзнато, лошотията не й идва отвътре.

Така ли се случва и при теб?

Всяка жена носи фаталното в себе си. Въпросът е в изборите, които правиш. Имам прилики с героинята си, но аз не се занимавам с фатални неща. Прекалено съм спокойна, мързелива, ако щеш. Обичам в живота ми просто да има смях, забава, артистичност. Не мога да се сравнявам с Ада. Имам различно възпитание, семейство, което е прекалено съвършено, за да е истина, и всичко това не предизвиква неконтролируемо поведение. Естествено всеки мисли първо за себе си, аз също, но при нея това е на живот и смърт, докато аз винаги съм имала достатъчно от всичко и съответно поведението ми е такова, сякаш ми е достатъчно. Докато жени, които действат като нея, примерно Мадона – тя какви неща е направила на Шон Пен – ей тва е фатална жена в живота! Разказала му е играта, не че той пада по-долу – просто са се намерили, те не стават случайно тези неща. Аз не се намирам с такива хора, които да предизвикват фаталното в мен, и съответно няма как да бъда такава. Баба ми обаче е такава жена, дето действа, без да мисли. Мисълта влиза и директно се прави нещо, няма разсъждения от типа „как би ми се отразило после”. Това е фаталната жена, тя не мисли за последствия, тя си има цел, гони я и маневрира непрекъснато. На мен ми е по-спокоен животът.

Това спокойствие прави ли те независима от хорски мнения, модели на поведение?

Мисля, че да. Сега съм на 23 и ще се опитвам да го практикувам това до пълно съвършенство. Опитвам се да съм независима от състоянията на другите, да не влизам в техните филми. Когато срещам непознат, аз не се идентифицирам с него – ако той се държи грубо, аз не мога да отвърна със същото, защото директно ставам зависима от него, от неговата енергия. Това постоянно се случва в ежедневието ни. Не може всеки ден да се отнасяш негативно и да чакаш деня на щастието. Бъдещето на човека е точно в този момент, в който се намира. Твоето негативно отношение към света ще предизвиква да срещаш такива хора, които да ти доказват кофтито на света, твоята зависимост от него и неспособността ти да го преживееш и приемеш. Занимавай се по-скоро със себе си, а не с филмите на другите. Ето от това съм почти независима, ха-ха!

Може ли човек да живее така независимо от другите?

То не е да живееш като кон с капаци. По-скоро е емоционално. В отношенията между хората винаги има даване и взимане – ако искаш по-някакъв начин да влезеш в света на другия и да му дадеш нещо, хубаво е да бъде с чувство за хумор. Не просто да сочиш и да казваш – ти си такъв и такъв, защото хората никога няма да ти повярват. Чувството за хумор е от най-важните неща за една лична независимост. С него намаляваш важността на нещата, а ако не можеш да го направиш, веднага ставаш зависим от тях. От всичко, което има огромно значение за теб. В днешно време като че ли най-голямо значение за хората имат парите. А, около секса се върти всичко, не около парите.

Значи от секса си зависима?

Е, сексът е много хубаво нещо. Дар божи е, че е направен и за удоволствие, а не е само средство за размножаване. Хората, които имат проблеми със секса, почват да циклят върху това, че им трябва и нещо друго, за да им е добре сексът. Не харесвам много Фройд, ама сексът наистина е в основата на всичко.

Той ли движи живота?

Сексът движи материалния свят. Духовното израстване на всеки идва с други неща. Обаче те вървят успоредно – ако ти чисто духовно, материално и в секса си спокоен, то и парите идват точно колкото ти трябват, точно когато ти трябват. Някои хора казват – „нямам никакви пари, имам само 100 лева”. Ако казваш това, значи имаш нищета в мозъка. Дали ще са сто или милиони, разликата в количествата няма никакво значение, важна е настройката. Аз, докато се бунтувах срещу професията си в пубертета, не изкарвах никакви пари. Никакви. Само някакъв имидж – дефилета на Ив Сен Лоран, големи дизайнери, срещаш се със суперяки хора и в неосъзнатото си пубертетско състояние, борба и конфликти какви неща пропуснах от живота! В момента, в който се отпуснах и се научих да се забавлявам с професията си, благодарение на мои приятели от България, ми стана приятно и си казах – бе аз нормална ли съм, трябва пари да почна да изкарвам от това. Казах си го и стана, нищо друго не направих. Не съм променила нищо в себе си, във външния си вид – просто всичко е настройка към нещата.

Завръзката в Дзифт също се върти около парите, както казват главните герои – „искахме да се оженим, да се устроим и да се обичаме до смърт. Но ни трябваха пари.”

Тяхната ситуация е ясна, при тях няма съмнения. Всичко е определено от кварталите, в които са израснали, от липсите в главите им. Именно тези духовни липси водят до липсите в материята. Освен това средата им е такава и те много лесно срещат човека, който да ги завърти към престъпления. Оттам нататък историята се подрежда много логично и естествено. Ако живеех в такава ситуация, сигурно щях да постъпя по същия начин. Обаче гладът е нещо, което не познавам. Не че винаги съм живяла в охолство, но от малка ме учеха да се оправям сама. По време на кризата през 90-те и моето семейство, както и много други, имаше затруднения, но това го разбирах впоследствие, никога няма- ше оплаквания – ах, колко сме бедни! Дори когато продадохме коня, който яздех на състезания, и баща ми каза, че ще ми даде процент, когато навърша 18, не подозирах колко важно е била за нашите тази продажба, защото са нямали пари.

Имала си собствен кон?

Аз и сега имам. Марли – дъщерята на този кон, който продадохме, и нейното малко жребче. Сега рядко яздя. Навремето баща ми беше доктор-ветеринар на националния отбор по конен спорт. Аз израснах на конната база, на 5-6 години се качих на кон и до 16-ата си година, когато започнах да работя като модел, ходех по състезания, само това правех. Бях много добра, но идва един момент, когато, за да се занимаваш с конен спорт, ти трябват не просто пари, а много пари. Това си е спорт за аристократи, но в България няма такива, с наследствени големи конюшни, които да плащат на жокеи да се състезават. Нямам нищо против да бях продължила да ходя по състезания, но просто нямаше как да стане. Затова се отказах и избрах – да го наречем – алтернативен вариант, ха-ха. Постепенно с работата си в чужбина се отделих от тази среда, намерих други приятели. Вярно, тогава много ревах, но и аз бях откъсната от всичко на 16 – от родителите на първо място, камо ли от конете. Нямаше как да продължа със състезанията, а ако сега се кача на кон – една седмица ще имам такава мускулна треска, че не можеш да си представиш.

Язденето има ли нещо общо със снимането на филми? Имаше ли мускулна треска след Дзифт?

Ха-ха… Имах, да. Голяма драма за личния ми живот беше. Досаждах с тоя филм на всички хора около себе си. Разклати ми системата. Веднага след това си поболедувах няколко седмици. По принцип никога не боледувам, но веднага хванах нещо, каквото можах да намеря из бацилите на света. Снимането беше суперприятно, но ми разклати равновесието. Като влюбването е. Хем е готино, хем си мислиш – оф, сега тепърва всичко предстои. Същото трескаво състояние, нагласяне, намиране между двама души, кой какво може и иска да даде. Във филма е същото – айде да видим какво аз мога да дам! Колкото и да съм била спокойна и със самочувствие от това, че съм била избрана, винаги я имаше тази нервност.

Е, задържа ли се на коня Дзифт, или падна, как мислиш?

Задържах се, със сигурност. Освен това дори да е имало момент, в който да не съм била достатъчно добра, хората около мен са го компенсирали. Всички ме подкрепяха, вярваха ми. Аз не се наблюдавах отстрани и по-добре, защото, когато го направиш, виждаш как лъжеш и си проличава. Просто влизам в сцените като бял лист, който трябва да запълня с вярата, че трябва да направя това и онова, и мисля, че в този момент се получава истината. Тогава не падаш от коня. Когато застанеш отстрани и гледаш себе си и започнеш да разсъждаваш над ситуацията, в която си, тогава се получава друго. Самонаблюдавах се по време на репетициите преди снимането. Разбрах, че не се получава.

Каза, че снимането е било драматично за личния ти живот, как го прие Руши?

Той винаги ми е казвал, че съм актриса, но не съм му вярвала. Казвал ми е – „Аз ще те снимам в мой филм, след 15 години, защото тогава ще съм готов”, ха-ха. Обещал ми е, къде ще ходи, ти представяш ли си да не ме снима?! Ужас! Ха-ха… Не че съм го изнервила със снимките, просто бях отнесена в собствените си мисли. Не бяхме на едни вълни, то се усеща и създава някакъв дисбаланс. Не с Руши, защото той ми е най-близък и ги усеща тия неща, приел ги е и знае, че ще мине, защото е учил актьорство. Други хора обаче, като разни приятели, не го приеха така.

Кои са най-важните неща за теб сега?

Като бях малка, казвах на майка ми, че нямам съвест, а тя – „Как може да нямаш съвест?”. То и с ценностите е така. Човек е това, което прави. Няма нужда да дефинираш най-важните неща, защото думите не са това, което са емоциите. А ценностите са някакъв вид възпитана емоционалност. Това е нещо като сам да си определиш границите. Непрекъснато се опитвам да възпитавам своите емоции. Гледам да не нарушавам баланса на нещата, като отдавам прекалено значение на едно или друго, защото в живота всичко се обръща. Нищо не е задължително и нищо не е завинаги, та да вярваш в него до края на живота си. Лекичко така го давам, искам с лекота да живея.

Непосилната лекота на битието, а? Такъв ли ти е животът?

Май да. Но ако нямаш кризички, не е интересно. Аз си ги обичам тия кризички. Зодия Дева съм и примерно когато съм болна, обичам да съм сама и да си го изживея. Дори изпитвам някакво такова удоволствие и си казвам – ето сега ще изживея тая болест, защото съм прекалила с нещо. Когато ме заболи гърлото, значи съм прекалила с говоренето и млъквам. Оправям се, без да пия аналгини, антибиотици или каквото и да било. Целият ми съзнателен живот е минал без лекарства. Тия кризички, които уж не са лекота, си ги изживявам с чувството, че са полезни. То това е лекотата – да си преживяваш кризите не с мъченичество, ами с едно такова кеер it funky. А фънки е точно това – да ти е шарено.

Зодия Дева казваш, кога си родена?

На 22 септември.

Ха, ти значи си най-независимата мацка в България!

Е как, аз си се фукам постоянно, че съм родена на Деня на независимостта, ха-ха!

Дзифт е по кината от 25 септември

Реклами

Етикети: ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: