Стерео фън

Stereo MC’s

Stereo MC’s

Текст: Станимир Евлогиев

Роб Бърч е пич, две мнения няма. След като зимата дойде да ни разкърши с диджей сет и ни обеща нов албум на Stereo MC’s, през лятото удържа на думата си – и ето го топло-топло изпечения диск Double Bubble. При това двоен, както сочи и името му – истински стерео албум. Неслучайно при визитата му у нас тази година Роб Би твърдеше, че новата му мания са участията като диджей в клубовете из целия свят. Това си личи от първата секунда на новия албум – яко денс заредени парчета с разнообразен клубен саунд – от електро, брекбийт и байле фънк до типичния Stereo хип-хоп бийт. Всичко това създадено някак на шега, като детската игра с правене на сапунени мехурчета (откъдето идва и ироничното заглавие на албума) между брит палавниците Роб, Ник, барабаниста Оуен и две чаровни беквокалистки. Мигновено набиващи се хитове като Connected може и да няма, но парчета като Black Gold, Get On It, City Lights, Hot Blood и Show Your Light ще те карат да танцуваш дълго, след като лятото свърши.

Стереология

• Роб Би и Ник The Head Халъм са родени на една и съща дата – 11 юни, но с една година разлика – Ник е баткото, изпреварил Роб с появата си през 1960.
• Парчето им Elevate My Mind е първият британски хип-хоп сингъл, влязъл в американски аренби чарт през 1990.
• Барабанистът Оуен Иф и беквокалистката Кат Кофи участват както в първия им албум 33-45-78 (1989),
така и в последния – Double Bubble.
• Роб и Ник създават собствения си лейбъл Graffiti Recordings, за да издадат предишния си диск Paradise (2005), както и настоящия. Според Роб няма нищо по-хубаво за артиста от това да има пълна независимост и свобода на действие.

ROOTS MANUVA
Slime & Reason

Има нещо магнетично в хип-хопа, изпълняван от англичани, признай си. А когато иде реч за Roots Manuva и неговото изкривено чувство за денсхол, рага и реге, можеш само да се възхищаваш тихо. Между веселия тон и иронията в парчета като Buff Nuff и Again & Again, Родни Смит умело е заложил и сериозни тракове (The Struggle), където решава да опише събирателния образ на съвременния мъж на средна възраст. Когато усетиш, че материята е станала твърде искрена и лична, си пусни Do Nah Bodda Mi, за да си припомниш, че животът всъщност е непрестанен поток от радост и нищо не е толкова важно, че да трошиш нерви за него. Big Dada

THE VERVE
Forth

Ричард Ашкрофт и компания ще останат завинаги в музикалната история като икона на алтернативния рок от 90-те. Ето защо и очакванията за новия, четвърти албум са големи. Учудващо, но песните си заслужават. Отначало човек ги усеща като меланхолични, трудни за определяне балади, а после се сблъсква със запомнящия се рефрен ”love is noise/love is pain” от пилотния сингъл. Някъде по средата на албума обаче в парчетата I See Houses и Columbo, мисълта за това, че всеки член на групата дърпа чергата в своята посока, надделява и се появява призракът на двойното разпадане на бандата през 1995 и 1999. EMI/ Анимато мюзик

THE DANDY WARHOLS
Earth To The Dandy Warhols

Ако Анди Уорхол беше жив, сигурно много щеше да се зарадва на 15-те минути слава, с които се окичиха преди години пичовете от Портланд с тяхното парче Bohemian Like You и документалната им лента DiG!. Към момента все още ги свързват с въпросните класики, въпреки че оттогава бандата е издала цели 5 албума. Сякаш апогеят отдавна е преминал и сега са останали само играчките – в Earth To… те са толкова много – под формата на всякакви електро, фънк и диско сладникави звуци. Едно от добрите попадения е Love Song, където обаче тежестта се изнася от китарата на Марк Нофлър и от банджото на Майк Кембъл. В крайна сметка очакванията към The Dandy Warhols бяха по-големи, честно. EMI/ Анимато мюзик

SOULFLY
Conquer

Според Макс Кавалера Conquer е повлиян от музиката на някои емблематични грайндкор и дет метъл банди. Прае човекът. Сега Soulfly са по-тежки от всякога, скъсали са тотално ню-метъл връзките от първите си години и звучат като Sepultura от едно време. Kитаристът Марк Ризо отново е във вихъра си, макар този път да не изпълнява фламенко мотиви – за сметка на нови още по-брутални експерименти, свързани със звучене от Средния изток. Търси и DVD варианта на албума, където ще чуеш и кавър на хита на Мерилин Менсън The Beautiful People. Roadrunner Records/ Вирджиния рекърдс

THE COOL KIDS
The Black Sale

Как точно звучеше рапът през далечната 1988? Мики Рокс и Чък Инглиш, играещи с бийтове и рими под името The Cool Kids, са тук, за да опреснят паметта ни. Дуото с корени в Чикаго и Детройт, въоръжено единствено с остроумни текстове, умения за брутално римуване и софтуер като Reason и Propellerhead, миналата година успя да пробие в индустрията на големите с помощта на разни блогове и MySpace. The Black Sale е второто им самопродуцирано EP (с цели 10 парчета) – цял албум все още липсва, но го чакаме по-късно през годината. Чакай го и ти, защото, както казва Мики, The Cool Kids, днес са черният вариант на Beastie Boys. И има нещо вярно в това иначе нескромно твърдение.  C.A.K.E.

Реклами

Етикети: ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: