Змия в сянката на орела

Брус Лий

Брус Лий

Текст: Иван Хадживеликов

Изпотеният ми обеден зуум-ин засича Мекия и Чан някъде по средата на редовната им свръхожесточена престрелка с цитати от класически кунг фу филми. Уж гледат съсредоточено в 15-инчовите монитори, но ядното набиванена клавишите, както и хитрите им озъбени усмивки, ме карат да усиля звука, та да се нахиля и аз. В същото време Мими Акустиката (така наричат новата офис асистентка, миловидно възбледо създание, аватар на изчервяването и обект на постоянни сексистки набези, които май смътно долавя) сякаш се чуди дали сега не е подходящият момент да се уговори с Дани за съботния шопинг, който с оглед на вече поизхарчената заплата, накрая пак ще да приключи в халетата с ниски азиатци отсам гробищата.

„От момента, в който Волво изнесоха производството при жълтите, за мен мачът с качеството бе продаден” – г-н Сп. Петров или Господарят на планината (както всички наричаха предполагаемия собственик на фирмата) може и да има нещо против Китайската народна република, но това не му пречи да пробутва продукцията на същата за „топ-левъл” системи по хотелите и тузарските кооперации от Банско до Слънчев бряг.

„Шен Куан, не мисли, че орловият ти нокът ще победи всеки” – Чан набляга на цитати от филмографията на Джеки, негов идол и кумир. На служебния сървър е източил половината филмография на „майстора”, както галено го нарича и използва всяка свободна минута да опреснява манията си. Родителите му го кръстили Стефан, но някъде в езиковата гимназия, благодарение на умишленото подражаване на хонконгската бутафория, заслужил прякора си завинаги. Така си и дойде на интервюто за работа – „Аз съм Чан, програмирам всичко за пари.” За нула време разучи всички системи и вече програмираше с една ръка. С другата най-често си чоплеше носа.

Мекия пък е нещо като протоплазмата на IT отдела в тази забравена от бога, но не и от парђта фирма, търгуваща уж на дребно с уж качествени компоненти за всякакви охранителни системи, а на практика с всичко, което можеше да мине за „техники”. Циклично гърмящи твърди дискове за все по-разширяващите се нужди на охранителните системи (за порно-сървъра на междинната станция на лифта в Банско се носеха легенди), мними шокови сензори, които нямаше да се задействат дори и тълпа орки да мине върху тях, „висококачествени” системи за видеоконференции и всякакви други псевдо-компютъризирани изчадия. Мекия е тук, откакто завърши МЕИ – инженер с привидно нулев инстинкт за самосъхранение. Техниците го кръстили така, защото е единственият, чиято заплата не е повишавана. Компенсираше стреса и недоволството най-вече с ядно блъскане по клавишите и килограми китайско.

„Ще поръчваме ли китайско?” – Мими приглади служебното HTC от най-нисък клас в джоба си, сякаш пареше от току-що приключилата шопинг-планьорка. Минавайки зад гърба на Мекия, тя хвърля поглед към монитора, където тече комбинирано предаване от олимпийското градче в Пекин. „Гледай го китайчето, колко точки събра!” – диви се тя донякъде искрено на съчетанието с бухалки на едно дребно създание, чието име започва с Ли.
„Чан, от колко часа е фехтовката?”
„Откъде да знам, бе, Мек? Мими, поръчай ми пиле в сладко-кисел сос, пържен сладолед и салата. Ти какво ще си вземеш, я какво дупе си направила…”
Докато хапват, Мими се мъчи да се включи в кода им. Пита ги дали Брус Лий не е японец, а онези направо се задавят с бамбука. По някое време се появява Сп. Петров и ги нахоква за някакъв несъществуващ и определено не техен проблем с изгубени карти за новата сграда на България. Обещава им да не видят бонуси още поне три месеца. Мими се изчервява и изчервява, скоро ще заплаче след затръшнатата врата, но Чан си трае зад очилата, а след час просто прибира очукания Acer в чантата и пожелава довиждане на Мекия с цитат от любимия си филм Доспехите на Бога:
„Предан съм на най-силната религия. Тази на парите.”
„Приготви се да бъдеш пожертван за своя бог тогава.” – Мекият не откъсва поглед от чаровните сестри Мяо, които току-що спeчелиха сериите си на 800 метра съчетано.

В три през нощта, малко след като съм приспал женското тяло в леглото, решавам най-накрая да отделя малко време и за себе си. Със затворени очи стигам до гардероба и се пресягам за хилката и топчетата. Най-обичам в момента на буквална и преносна вътрешна празнота да изпотроша една кутия топчета Goldcup в стената. Много съм добър – пера само на бекхенд с всичка сила от 4-5 метра, докато не се чуе характерното изхрускване, сигнал за поражение и презареждане. Бях национален шампион за младежи до 14 години, лекенцата ми имаха страха само като видеха хвата, който ми показа един китаец на лагер във Франция. Две години по-късно открих, че животът освен спорт е и пари, и спрях да ходя на тъпите тренировки. И, ей ме на, полуграмотен охранител, който винаги мълчи, сякаш знае и вижда всичко.

Всъщност, аз виждам и знам всичко. Мекия и Чан разработват от три месеца софтуер, с който да накарат системата в бижутерския магазин на Аро Белия – близък приятел на Сп. Петров, да си затрае за около два часа, симулирайки нужните логове и приспивайки сензорите за движение на видеонаблюдението. Точно толкова им трябва, за да натъпчат спокойно джобовете си с четири средноголеми шепи малки скъпи камъчета, които после ще шитнат на някакъв бивш съученик на Мекия за 1/12 от реалната им стойност. После щели да палят гумите към Пекин, да догледат олимпиадата. Сладури. Откъде съм го чул ли? Акустиката може и да е признак на празното пространство, но е и наука за звука.

„Къде отиваш?” – Мими се прозява леко и съм сигурен, че се изчервява там в тъмното. Хубава е.
„Тук съм, слизам да си взема цигари.” – Не пуша, но и тя не пита, притихва.

Докато се чудя дали просто да не им набия шамарите и да не изчезна с откраднатото, се сещам, че няма
какво да правя наоколо с диаманти, а единственият вариант е да бягам някъде в чужбина. Не ми се ходи
някак си, домързява ме. Отказвам се и се връщам в леглото. Стига с тези пари. „Това е все едно да сочиш
с пръст към Луната. Ако се концентрираш върху пръста, ще изтървеш цялата небесна хубост.”
Зуум аут.

Реклами

Етикети:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: