Антистар

Руши Видинлиев

Текст: Станимир Евлогиев Снимки: Ангел Коцев Стайлинг: Хина Грим: Ася Панайотова Коса: Оги за Арлет

Руши винаги е бил провокативен агент за БГ сцената. Сега, когато мнозина захапаха принципа колкото по-лъскаво, толкова по-шик, той обърна плочата и се събуди от кошмара на пуберските айдъл емоции и етикетите, които му лепнаха. Лятото на събуждането на Руши идва с новия му албум Post Sleep и както самия твърди вече вижда нещата през други, по-отворени очи. Или поне е убеден, че вече няма да позволява да се чувства като палячо на сцената.

Как се събуди тази сутрин?

Много рано. В 8 и половина. Само покрай излизането на албума ставам толкова рано, иначе ми е невъзможно. Обичам много да спя, обаче се захванах с всичко, свързано с издаването на диска, и ми излезе през носа. Днес в 11 трябваше да съм при музикантите, с които записвах, за да подпишем договорите… Малко работна сутрин.

С каква мисъл се събуждаш?

Най-често се събуждам с песен в главата. Понякога е много тъпа и е много гадно, когато си я тананикаш през целия ден. Някакво такова гадно хитче, като ти се забие в главата и няма отърване. Имам и едно такова състояние сутрин, за което Таня ми вика – „Е, пак стана важен.” Това е когато имам работа и май тая сутрин бях „важен”.

Албумът се казва Post Sleep, значи ли това, че си спал досега?

Ами да, заспала работа си беше. Но и процес, през който се минава. Нещо като порастване. Заглавието звучи като движение – от едно състояние в друго. Всеки минава по този път по незабележим начин, докато аз имах възможността да погледна нещата, които съм правил отстрани, с какъв манталитет и отношение съм подхождал към тях. Видях, че съм спал досега. Отцепих се малко, попътувах, запознах се с нови готини хора, промених някои неща в живеенето си и така постепенно се случиха промените.

Кой или какво те събуди?

Сигурно всички, които са около мен по някакъв начин. Ама аз не съм изцяло буден, имам още да се събуждам. Харесва ми това заглавие на албума не само защото носи много смисъл, а най-вече заради иронията, която има в него. Смешно ми е, а аз обичам да ми е забавно и най-вече да има самоирония.

В припева на заглавното парче пееш за post-sleep disorientation – сега дезориентиран ли си, или знаеш какво, как и накъде?

Ами то е по-буквално. Сутрин, преди да пийнеш кафенце и да станеш част от деня, има един такъв половин час, в който все още не знаеш къде си, не виждаш добре. Аз обаче не съм дезориентиран. Вече съм си пил кафето. Сега, като слушам парчетата, всичко в тях ми звучи точно на място. Не си казвам – ех, това трябваше да го изпея така, тук трябва да променя текста или пък да има повече пънк. Нямам забележки и това най-вече се дължи на хората, с които работих. Научиха ме на доста неща. А и те са големи чешити. Такива хора, с които в ежедневието си вероятно никога нямаше да общувам. А сега вече си говорим на един език, и то доста приятно. Видях тяхната гледна точка. Хората около теб са огледала,  които виждаш себе си и научаваш важни неща.

Кои са хората, с които записа албума – как се запозна с тях и как би ги описал?

Те са Ретро студио – Жоро Варимезов, Станислав Донев-Митерана, Анелия Тотева-Нели и Мишо Шишков, който обаче не бачка с нас. За мен беше много важно този албум да не е хаотичен като предишните – един да ми напише едно парче, втори – друго. Всички песни са само наши, всеки има равно участие в тях. Жоро от Остава ме запозна с Ретро. Тогава те работеха по Sex in the Morning и когато отидох при него да запиша демо на Go Ahead, той ми каза: „Искам да те запозная с едни хора. Мисля, че ще се усетите”. И наистина стана така. Е, първата ни среща беше доста неприятна. Влизам в студиото и насреща ми трима чешити, които ме гледат и не говорят много. Аз винаги се чувствам длъжен
да говоря, когато има тишина, но се научих да мълча, защото най-вероятно е в такива случаи да изцепиш някоя тъпотия. Те бяха доста мнителни в началото, но като им казах, че искам тотална промяна, че искам да експериментирам и сякаш се отключиха. Бяха мнителни сигурно защото живееха, както и други хора, с представата за мен от старите парчета и клипове. Разказах им, че искам в албума да има олд скул рок и малко пънк, а те имаха точно такъв бекграунд, но слушаха и доста хип хоп, така че се получиха парчета, на които не можеш да сложиш табели.

Е да, ама хората обичат табелите и вече са ти окичили такава – как ще ги убедиш, че вече не си Онзи?

Тези, които живеят само с табели, не са много умни със сигурност. А ако имаш предразсъдъци, те ти се връщат и не живееш пълноценно. На мен често ми се е случвало да се запозная с хора, които, като си поговорим, ми казват, че представата, която са имали за мен, е била грешна. Нямам нужда да убеждавам някого или да демонстрирам нещо.

Самият ти признаваш, че преди си copy/paste-вал от твои любими артисти, сега не е ли същото, само че вместо поп имитираш алтернативни герои?

Не, вече става въпрос за осъзнаване на разликата. Ако харесваш еди-кой си, не да кажеш – искам парче като неговото, а да го направиш със собствено звучене. Осъзнаваш, че харесваш този артист заради неговата индивидуалност и се опитваш да откриеш своята. Това може да отнеме малко време, де. Аз не съм убеден, че следващият ми албум ще прилича на този. Знам само, че Post Sleep е това, което съм аз в момента. Със сигурност ще продължа в тази посока, защото се кефя на неща, които излизат извън рамките, и то не само като музикално влияние. Музиката винаги съществува в някакъв контекст. Ако осъзнаеш това и се повлияеш цялостно, тогава ще може да цитираш, а не просто да крадеш. Това е готиното.

Какво искаш да цитираш?

Например 60-те, 70-те и 80-те години, които много харесвам. Чета книги, гледам документални филми, кефя се на героите, на иконите от тези времена и това ми е повлияло със сигурност. Тия години са адекватни на времето, в което живеем в момента. Цялата тази революция в мисленето и отношенията между хората, които търсят и действат свободно – точно това се случва сега в България, където нещата не са подредени. Виж, 90-те не ми допадат. Или много скоро са минали, или защото бях пубер тогава и нямам много готини спомени. Докато 80-те са ми почти непозната територия, защото съм бил малък и са ми достатъчно ретро и забавни, за да им се кефя.

А времето, в което живееш, интересно ли ти е?

Да. Въпреки че, когато го живееш, не можеш да го погледнеш чак толкова отстрани. Като минат 50 години, някак си цветът и вкусът му ще са по-ясно изразени. А и повечето неща, които се случват сега, са по-скоро объркващи. Хората са спрели да общуват помежду си. Всички са пред екраните, пред компютрите си или на мобилните телефони. А онези години са много чисти. Хората са разчитали на случайни срещи и да попадат на места, където много хора мислят като тях. Докато сега хората се разделят малко на секти, на групички. А това, което научих и от музиката, и от живота е, че хората колкото се различават, толкова и си приличат. Тъпо е да няма нещо, което да ги обединява. Мисля, че посланието на 60-те и 70-те звучи актуално и сега.

Ясно е, че тези години са те вдъхновили, а има ли някоя по-лична история, разказана в албума?

Може би в парчето Beautiful Dirt, доколкото е възможно нещо да бъде толкова лично. Във всички текстове има неща, които съм преживял и има начин на мислене, който искам да наложа върху себе си. Някои пък не са толкова важни, а са по-скоро за забава. B.B.Q e за опита ми да живея в Америка, където всичко ми се видя изкуствено и самотно, Mr. Goodtrip пък е провокирано от едно много яко ходене на палатка в планината. Обаче като цяло текстовете не разказват истории, а по-скоро състояния, мисли и уроци, които съм научил.

Има ли време от годината, когато ти се случват най-важните неща – нещо като любим сезон?

Лятото. Тогава съм роден. През другото време ми е много тежко. Грейне ли лятното слънце, направо ставам друг човек. Много обичам да живея на плажа и пред мен да е морето. Не мога да го сравня с друго. Ако имаше начин да живея на място, където е лято през цялото време и да спя на плажа, щях това да правя.

Как си празнуваш рожденния ден?

Той е на 3 август и тогава всичките ми приятели са се разбягали нанякъде и ми е много трудно да ги събера. Затова винаги го планирам предишния ден. Събирам всеки, който е в града или там, където съм и аз, на леко градинско парти. Миналата година беше приятно. Не бях поканил почти никого, беше на принципа – който звънне, да идва! Размазахме се много симпатично в градината.

Какво ще правиш това лято?

Сега излезе албумът и ще има работа около промоцията му. Със сигурност обаче ще отида за две седмици на море и ще попътувам. Иначе ми се иска да направя поне един голям концерт. Целта на албума е и да бъде свирен на живо. Искам да избегна халтурите и често отказвам подобни участия. Предпочитам да се чувствам добре, отколкото да взема готини кинти и да се чувствам като палячо.

Значи си се чувствал така?

Да, на някои фирмени партита или на откривания на магазини. Някаква сцена два на два и ти викат забавлявай хората, а тях повечето хич не ги и интересува какво им пееш. Пускаш дискчето и айде, представяй си, че си на Уембли. Да си бг изпълнител е свързано с доста такива работи, но повечето са такива пердета, че не им пука. Ходят за половин час, пеят и си прибират кинтите. Не ме кефи това. Искам да правя нещата така, че хем аз да изпитвам удоволствие, хем и хората да са доволни, че слушат точно това в момента.

Кое е най-важното, за да се чувстваш добре?

Когато нещо е свързано с моя личен избор, а не е направено по задължение.

Дразни ли те, че личният ти живот е изложен публично?

Не, не ме дразни. Но е безсмислено, когато се набляга на това. През ден ми предлагат да се снимаме тук и там с Таня. Няма смисъл, какво рекламираме – прах за пране ли, домашен уют ли, да правим семеен портрет от 50-те на двойката ли? Идеята да си публична личност не е да си чешеш егото и хората да те разпознават, защото това е най-неприятната част от цялата работа. Номерът е да промотираш работата си, която е свързана с публика. Всичко останало е безсмислено.

Добре де, но Таня все пак има пръст в твоята промяна или…?

Когато имаш сериозна връзка, нормално е да се промениш. Тя е много земен човек, не се занимава с глупости, уверена е, не й пука от нищо и аз съм поел малко от това. Все пак ние сме заедно от 4-5 години и имах време да осъзная някои неща.

Доколко те интересува как ще се приеме албумът?

Докато го правих, изобщо не ме е интересувало. Предпочитам да получа реакция, която не очаквам, отколкото някой комплимент. По-освободените хора, без предразсъдъци, които обичат по-изтрещелите неща, ще го харесат, защото това си е емоционален албум. Не е просто безсмислен бунт. Единственото, което знам, е, че дори пет човека да го харесат, те ще са тези, с които ще мога да седна и да си говоря готино. Това го усещам в myspace. Преди нямах никаква връзка с хората, освен по концертите. Дори забелязвам, че най-готино общувам с онези, които не е задължително да харесват това, което правя, а които просто могат да си защитят мнението по нормален начин. Не държа хората да харесат албума, а да предизвикам мисъл и емоции, каквито сам съм вложил в него.

Ако това е последният ти албум, студиото Creative House Chimp, което създаде, ли ще е план Б?

Там не съм аз най-важният, което ми харесва като идея. Правим неща зад кадър за други хора – като текстове, сценарии, видеоклипове. В тази връзка, искам да се развия в режисирането. От години цикля над идеята да поуча режисура, но вече ще я реализирам. Усещам, че това, което съм научил в университета или от опит за снимането, не е достатъчно. Има чисто технически неща, в които ми се иска да стана по-добър.

Това означава ли, че искаш само ти да снимаш клиповете си и защо реши в последния ти Post Sleep да има толкова хаос и театрална бутафория?

Хаосът е disorientation-а, за който говорихме по-рано. А театралната бутафория е много осемдесетарска и е съвсем естествен коментар върху също толкова бутафорния шик, който ни заобикаля. Този клип няма режисьор. Всеки режисира сам себе си. Даже повечето се облякоха сами от една купчинка дрехи. Този клип е само в интернет, а официалният сингъл е Beautiful Dirt. Песента е към филма Дзифт на Явор Гърдев, който режисира моите сцени в клипа. Избирам режисьорите според песните и визиите, който си представям. Това, че и аз режисирам, не значи, че няма да работя повече с Валери Милев например, когото много харесвам… или с Дейвид Линч… защо не?

Албумът Post Sleep на Руши е на пазара

Реклами

Етикети:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: