Малки русалки

Деси от PHUTURE SHOK

Деси от PHUTURE SHOK

Текст: Станимир Евлогиев Снимки: Ангел Коцев

Стайлинг: Христина Тушева Грим: Ася Панайотова

Коса: Цвети от Арлет

ВИНАГИ, КОГАТО НАОКОЛО ЩЪКА МАЛКО ДЕТЕ, ХОРАТА КАТО ЧЕ ЛИ СЕ ОПИТВАТ ДА БЪДАТ ПО-ДОБРИ И СВЕТЪТ ЗАПОЧВА ДА ПРИЛИЧА НА ХУБАВО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ. ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ СВЕТЪТ НА ДЕСИ – МАЛКАТА РУСАЛКА-ПЕВИЦА НА PHUTURE SHOK, МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО ПРИКАЗЕН КАТО НЕЯ САМАТА, И ЗА ДА ГО РАЗБЕРЕШ, Е ДОСТАТЪЧНО ДА РАЗМЕНИШ САМО УСМИВКА И ДВЕ-ТРИ ДУМИ С НЕЯ. ОБАЧЕ ДОКАТО СИ ГОВОРЕХМЕ ЗА НОВИЯ АЛБУМ, ЗА ЛЯТОТО НА НАШЕТО ПОРАСТВАНЕ И ЗА МАЛКАТА Й ДЪЩЕРИЧКА ЯНТРА, КОЯТО СЛЕД СНИМКИТЕ СЛАДКО ПОХЪРКВАШЕ КРАЙ НАС, СВЕТЪТ ЗА МЕН СПРЯ ДА СЕ ВЪРТИ С БЯСНА СКОРОСТ. ОСЪЗНАХ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ, ЧЕ МАЛКИТЕ НЕЩА, ОСОБЕНО АКО СА НЯКОЛКО САНТИМЕТРА НОВ ЖИВОТ, НАИСТИНА ПРОМЕНЯТ СВЕТА. И СТАВАТ НОМЕР ЕДНО ЗА ТЕБ. А ЧЕ ЯНТРА Е НОМЕР ЕДНО НЯМА СПОР, ЗАЩОТО Я МИ КАЖИ, АКО БЕШЕ НА НЕЙНАТА ГОДИНКА, КАК ЩЕШЕ ДА ИЗДЪРЖИШ ЦЯЛ СЛЕДОБЕД, БЕЗ ДА СПИШ И БЕЗ ДА СЕ ОПЛАКВАШ ОТ ЩУРОТИИТЕ, БРЪТВЕЖИТЕ И ВТРЕНЧЕНИТЕ В ТЕБ ШАЙКА ВЪЗРАСТНИ.

Какво си спомняш от раждането на Янтра?

Изпитах огромно облекчение и спокойствие в момента, в който се роди и разбрах, че е добре. И помолих докторите да приберат пъпчето й навътре. Аз самата бях крайно изтощена, исках раждането да е абсолютно натурално, без упойка, наложи се малко да ме позашият. Спомням си също, че ми я дадоха едва 7-8 часа по-късно. Бяха ме сложили в една стая със стъклени прегради, през които се виждаха бебетата. Янтра плачеше, а аз не можех да я взема, защото не ни пускаха при тях, и с другите майки като вълчици обикаляхме пред стъклото. Това е най-силното нещо, което съм преживявала. И емоционално, и физически. Заслужава си напълно.

Защо избра това име – Янтра?

Името идва от река Янтра – по средата между София, от където съм аз, и Варна, от където е баща й. Реших, че ако имаме момиче ще се казва така, което доста учуди някои роднини и приятели. А е много хубаво име – звучно и необременено. В хиндуизма Янтра е богинята на земята, символизира чистото женско начало, произлиза от санскрит и е ведически символ – визуализация на молитва. Впоследствие разбрах, че в Търново е имало една принцеса Янтра, на която е кръстена и реката. Тя спасила населението от наводнение.

А мислиш ли, че като даваш име на едно дете, то определя в някаква степен и живота му след това?

Името предизвиква асоциации, но като цяло човекът, който седи зад него, му дава облик и сам си кове съдбата. Надявам се на Янтра да й носи късмет и щастие и да не й се подиграват, докато е малка. Истината е, че ако едно дете иска да те обиди, винаги ще намери начин, без значение дали името ти е странно. Янтра ми звучи българско и съвсем на място. И много й отива. Опитах се да го римувам с някакви глупости, но не се сетих за нищо обидно. Единствената рима, която ми хрумна, беше Янтра-Мантра, а и на едно хлапе надали ще му хрумне. Макар че малките сега са такива акселерати, толкова са информирани, че всъщност не бих се учудила. Мен са ме подигравали с “Деси меси баница”. Като малка
това ми се струваше много обидно.

Янтра се е родила на 27 април, малко повече от година е минало оттогава – каква беше тази година за теб?

Много пълноценна и с много катаклизми. Най-важната за мен в много отношения. Е, разбира се, Янтра е на първо място – новото летоброене за мен започна тогава, всъщност още от момента, в който я заченах.

Казваш заченах, значи ли това, че съвсем съзнателно си решила да имаш дете?

Да, беше абсолютно пожелано и планирано, и стана веднага. По принцип не съм от тези жени, които от малки искат деца, семейство. Сравнително късно се случи всичко, може би биологичният ми часовник се обади. Поживях си добре и реших, че е време. Дори като се замисля, подсъзнателно се подготвих, спрях цигарите още половин година преди това. Започнах да внимавам как и с какво се храня, изобщо генерално пречистване на организма.

По-добре ли е да планираш бебето, отколкото да ти дойде като гръм от ясно небе?

Естествено. Много хора твърдят, че е хубаво да бъдеш млад родител, но в повечето случаи децата на млади родители са дошли като изненада. Не че после не им се радват, напротив, аз самата съм била такова дете. Много важно е според мен съзнателно да решиш да имаш дете и да си готов, доколкото е възможно. Иначе все ще имаш чувството, че си изпуснал разни неща, че не си се наживял, и това ще натовари детето по някакъв начин, което не е честно спрямо него. Все пак, ако още не си изграден като
личност, много трудно може да дадеш най-доброто на детето и да го възпиташ. Мисля, че сега ще съм много по-добър родител, отколкото бих била на 20 години.

И все пак, колкото и да си подготвен, разни хора все пак съжаляват, че животът им се е променил…

Аз не познавам такива. Може би някои се чувстват така до момента, в който се появи детето. То е такава радост! Естествено, има един период на адаптиране, но за щастие природата ни е такава, че бързо свикваме с промените. За мъжете не знам, но за жените този период приключва с раждането. Определено ти се променя животът, но това не пречи да правиш нещата, които си правил и преди. Дори си по-пълноценен в много отношения – ценя времето си повече, не се разпилявам, опитвам се да отстоявам по-решително ценностите си.

А бащата помага ли, как възприе цялата ситуация?

Бащата работи. Естествено има промяна и при него, обича я повече от всичко. А и появата на едно дете може да промени отношенията между двама души. Всичко зависи от тях самите.

Оттук нататък май следва по-трудната част – отглеждането?

Да, май ще става все по-трудно, но и по-хубаво. Виждам го покрай мои приятели. А и в днешно време много по-различно се отглежда едно дете, отколкото когато ние сме били малки. Затова дори и с родителите ми не винаги ще мога да се съветвам. Ще трябва да разчитам на интуицията си.

А начинът, по който ти си израснала, може ли да ти е от полза?

Мога да преценя какво е липсвало в моето детство и да се опитам да й го осигуря. Отгледана съм с много любов и имах много весело детство, без травми. Само ми се иска тя да има по-голяма връзка с природата. Иска ми се например да я водя на къмпинг, да живее на плажа. Мен като малка никога не са ме водили.

Дали родителите отглеждат така децата си, че по-късно да заприличат на тях?

Мисля, че децата генетично и кармично наследяват родителите си, а когато пораснат, се опитват да променят у себе си нещата, които не харесват у тях. Аз се надявам като характер в много отношения Янтра да не прилича нито на мен, нито на баща си. Но има такава опасност, защото виждам черти в характера ми, които съм наследила, без да съм подражавала на моите родители.

Децата обаче копират поведението на възрастните, отношението между тях. Значи ли това, че ние сме отговорни изцяло какви ще пораснат те?

Естествено. Стремя се да бъда добър родител и се опитвам да изчистя някои недостатъци. Аз съм в позицията на майката, която ще трябва в някои моменти да е строга и ще забранява разни неща, които на Янтра ще й се струват приятни. Трудно е да бъдеш приятел с детето си и в същото време то да има респект от теб. Но детето е най-големият учител и ще се уча, докато тя расте, защото постоянно ще изпадам в нови, непознати ситуации.

Кое ти се вижда най-трудно в отглеждането на дете?

Да му осигуриш спокойна и любяща среда. Това не е свързано само с мен самата и предизвикателството е как така да завъртя нещата, че да подчиня и външните фактори на целта и да й осигуря най-доброто. Ето например някои ми казват, че живея в приказка, защото съм прекалено наивна и вярвам в хората, от което съм си патила понякога. Но това всъщност си е моята реалност. Светът ще е грозно място без доверие и вяра в доброто у хората.

Какво дете искаш да бъде Янтра?

Здраво, щастливо, обичано и обичливо. Свободна от всякакви комплекси, страхове.

Кое е най-важното, на което искаш да я научиш за света?

Че светът е такъв, какъвто си го направиш. Но най-важното е да вярва в любовта.

Пеете ли си заедно?

Да, от известно време се опитва да пее – много е сладка. Аз й пеех постоянно още докато беше в мен, като се роди също. Приспивах я с една класическа българска песен, която знам още от музикалното училище. Напоследък обаче изобщо не й действа приспивно и май ще отпадне от репертоара. Пея й предимно мои парчета –мисля, че ако ги чуе на чуждо място, ще ги познае.

А тя промени ли начина, по който правиш музика?

Промени се начинът ми на пеене, но не знам доколко това е свързано с раждането. Станах по-прецизна, по-уверена в това, което правя. Пораснах и в това отношение. Много важно е да си вярваш, без да прекаляваш, естествено.

Има ли такова разделение при теб – Деси на сцената и Деси майката?

Не, няма раздвояване на личността, ха-ха. Янтра е постоянно в съзнанието ми. Мисля, че съм на първо място майка и след това всичко останало.

Затова ли и новият албум е по-лежерен – това, че си щастлива майка ли е причината да има повече фънк?

Истината е, че открай време харесвам фънк и соул музиката. Тя ми е най-близка до сърцето. Освен това и двамата с Филип (Александров-Фичо, другата половина на Phuture Shok – бел.ред.) пораснахме и правим това, което ни харесва, без да се съобразяваме със стилове. Обърнахме се към музиката, от която сме се учили. Затова албумът е по-акустичен. Записваме с музиканти, с които сме работили и преди – Деян Драгиев-Даката – барабани, Петко Дреников-Пеко – китара, с когото бяхме заедно в групата Plastic Hi-Fi, и Наско – един чудесен саксофонист.

Как ще прекараш лятото?

Между София и Варна. През юни се надявам да издадем първия сингъл на Phuture Shok от албума, ще снимаме и видео към него. А с варненския ми проект Des!re ще свирим всеки петък в A Lounge. Имаме си и една неписана традиция всяко лято да правим концерт на Phuture Shok на морето, както направихме две години подред във Вар на, в клуб Cubo на плажа.

Казваш, че двамата с Фичо сте пораснали, значи ли това, че българската музикална сцена, която е била бебе в началото на 90-те, е направила същото?

В моите очи е пораснала в някои отношения заедно с нашето поколение музиканти. Като реализация сега има повече шансове за хората, които се занимават с авторска музика, но пък този ентусиазъм, който го имаше у нас, си е отишъл. Вече не правим самоцелно музика както тогава, за нас отдавна тя е начин на живот. Не мога да си позволя да оставя музиката просто като хоби.

Може ли да я сравниш с дете, за което трябва да се грижиш?

Да, в известен смисъл. И при двете винаги даваш най-доброто от себе си. Особено когато и двете са нещо, което обичаш.

А прилича ли ти българската музика на изоставено дете, което чака някой западен продуцент да го осинови, а българските му родители го използват само за кичозни шоупрограми?

Не ми е хрумвало такова сравнение, но мисля, че музиката ни има нужда да бъде продадена навън и съответно да бъде чута от повече хора, за да може да се развива. Има потенциал и се случва от време на време с някои артисти и техни парчета, но това, което продължава да липсва, са контактите. Естествено е всеки да се стреми да се реализира. Сега с интернет има по-голям шанс българската музика да бъде осиновена.

Ако трябваше да изпееш щастието или да нарисуваш картина с такова заглавие, какво ще се получи?

Ами, аз съм го изпяла в припева на една песен ”Love, I love the love, love to love, to be loved”. Иначе, ако е картина, на нея ще има едно китно свежозелено вековно дърво и мъничката Янтра, седнала в сянката му.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: