Декадетство

Текст: Иван Хадживеликов

“ААА, ЧИ ТО ДНЕШНУТУ ДИЦА ЛИ СА?!” – ПУСТОСВА ПЕНСИОНЕРКАТА С ПИКЛИВИЯ ДАКЕ Л ПРЕД ВХОДА . “АБЕ, ОСТАВЕТЕ ДЕЦАТА ДА СИ ИЗЖИВЕЯТ ДЕТСТВОТО, ВИЕ ПО-СТОКА ЛИ БЯХТЕ ЕДНО ВРЕМЕ?”, ОТВРЪЩА ГЛАС В ЗАЩИТА. НАИСТИНА ЛИ ДЕСЕТИЛЕТИЯТА СЛАГАТ РЯЗКА ГРАНИЦА МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА, К АРАЙКИ ВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ ДА ГЛЕДА С ВЦЕПЕНЕНИЕ И УЖАС КЪМ ИДВАЩОТОСЛЕД НЕГО? НЕКА ПРОВЕРИМ К АК ИЗРАСТВАХА МАЛЧОВЦИТЕ В (НАРОДНА) РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ И К АКВО ПЪК ТОЛКОВА Е РАЗЛИЧНОТО МЕЖДУ ТЯХ.

Децата на 70-те

Сандокан

Сандокан

Кой е техният герой? – „Бате” Сергей, или по-точно днешният министър на културата в една от най-знаменитите си роли. Донякъде и Сандокан, Якимов, Гунди и Котков.
Къде джиткат най-често? – В училище, после вкъщи с кратко мачле на двора. Нема лабаво, Партията не поощрява нехранимайковци.
Как са с училището? – По-скоро добре. За теб „намаляване на поведението” може да не значи нищо, но в ония интересни времена дебнел като злокобния облак от хорърите.
Какви са играчките им? – Малко дървени саби, малко парцалени кукли, много въображение. Книжките най-вече, защото който се учи, той ще сполучи. А и Партията…
Къде са родителите им? – Плътно до тях. На море, на уроци по пиано, на гости в комшиите или надвесени през терасата и зорко дебнещи за провинения. В тяхно отсъствие изниква фигурата на Кварталния.
Саундтрак на дните – Нас червеното знаме роди ни, Партизан за бой се стяга, тук-там Beatles и много, много класическа вариететна естрада. Да не повярваш, свирена от един от журито на Мюзик Айдъл.
Къде са те сега? – Тъй като това са каките и батковците на моето поколение, повечето от тях бяха от първите, които си биха камшика надалече преди около 20 години. Жалко, тъй като голяма част от тях са едни от последните енциклопедично образовани наши сънародници.

Децата на 80-те

Кой е нашият герой? – Кака Лили, която по някое време в годината пускаше десет от най-яките детски накуп. Веднага след нея се нареждат Брус Ли и съседът, който имаше видео, щото караше ТИР, и приютяваше половината вход.
Къде джиткахме най-често? – По-строежите да се целим с фунийки, под мостовете с отмъкната цигара от татковата кутия, в книжарниците за новата Дъга. Чат-пат и по олимпиади, стига да не се засичат с кака Лили.
Как бяхме с училището? – Бидейки пионери в развиването на откритото самостоятелно мислене, ние първи масово започнахме да проявяваме неуважение към учителите. Срам!
Какви бяха играчките ни? – Книжка за оцветяване с Доналд Дък, комплект червени щит, шлем и меч, камионче, което бе първият ми скейтборд, след като с брат ми счупихме каросерията; колички Мачбокс, френски комикси Pif и Hercules, робот от цигарени кутии.
Къде бяха родителите ни? – Пушеха на терасата, играеха карти в кухнята с комшиите, но пък когато спреше токът ни прегръщаха доволно, а сутрин ни обуваха „трудните” чорапи.
Саундтрак на дните – Вятърът на промяната на Scorpions и Snap, преди тях яко Лепа Брена, Си Си Кеч, Сандра и Сабрина. И The Final Countdown на Europe и Клетва на Щурците, които баткото-металист усилваше от 7 етаж.
Къде сме ние сега? – Търсим партньори в чата, търсим по-добре платена работа, търсим по-нормално отношение от всички около нас, търсим утеха. Търсим…

Децата на 90-те

Покемон

Покемон

Кой е техният герой? – Гробарят, безименният командос от „Half-Life”, както и всеки с пачка.
Къде джиткат най-често? – Допреди няколко години из PC-клубчетата, сега псуват в нета направо от дома. В подлеза на НДК и изобщо покрай чалготеките из родината.
Как са с училището? – „Моляяя? Таа, химичката толкова ме нерви, ше я побъркам направо таа, лудата!”
Какви са играчките им? – Преди време албумчетата със стикери на Покемон, после водката и други по-хард забавления. За момиченцата – силен грим, задължително.
Къде са родителите им? – За съжаление, докато родителите им се радваха на Свободата, децата на 90-те бяха възпитани в агресия и невежество от Улицата/Форума.
Саундтрак на дните – Техно, рап, дива чалга и нео-метъл. И всичко това – в Winamp-а.
Къде са те сега? – На бригада в САЩ или по абитуриентски балове. По-малките пък врънкат някой по-голям да ги вкара на дръмендбейс партито, за да се размажат.

Децата на Нулите

Кой е техния герой? – Телевизорът. 24/7: тоталната промивка ви пожелава успешно детство, мили деца. По две облъчвания преди лягане, да не забравим само.
Къде джиткат най-често? – По нервите на мама и татко или дълбоко навътре в себе си, според темперамента.
Как са с училището? – Ами те току-що го почнаха, но… не е зле сякаш.
Какви са играчките им? – Мобилни телефони и гейм-конзоли, скоро и лаптопи.
Къде са родителите им? – На тръстиката. Все пак някой трябва да покрива и разходите, а днес в България тръстика дал Господ.
Саундтрак на дните – Каквото изпеят Слави, Азис, айдълите и дуетаджиите, това ще е.
Къде са те сега? – Ами пакостят някъде, сега им е времето. Как къде? “Everywhere!” – както нагло се изказа Ал Пачино като Лукавия.

И каква станя тя? Ако проследим всички синусоиди, следва мъдро да заключим, че децата са това, което са родителите, които са били деца, които са имали родители, които са били деца… Тоест, нещата са малко като яйцето и кокошката. Ако трябва да сме сериозни, обаче, за затъпяването и злобата в децата ни май-май трябва да виним увеличаващата се като количество, но не и като качество информация. Най-важното –когато и да са родени, децата трябва да бъдат възпитавани в уважение и любов. Това, все си мисля, още го можем по тези ширини.

Реклами

Етикети:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: