Фабрис Лардро

текст: гергана стойчева-нуша

Безвремие

Фабрис Лардро, превод Рени Йотова
Сиела, 218 стр., 12 лв

Това е вашата първа книга, издадена тук. Бихте ли се представили с няколко думи?
Издал съм пет романа, но работя основно като журналист. Безвремие е много важен за мен, защото той ме освободи в известна степен от някои литературни противоречия от моето минало. За пръв път се осмелих да смеся различни жанрове. Първите ми четири романа бяха по-реалистични и лични и изведнъж поисках да опитам да навляза в територията на въображаемото и да си послужа с него, за да говоря за съвременния свят.

Какво провокира това желание за освобождаване?
Спрямо предишните си книги исках да направя нещо по-амбициозно. За мое щастие във Франция се появиха писатели като Мишел Уелбек, които прокараха пътя за други френски писатели и показаха, че човек може да си служи с научната фантастика, както и да смесва разговорния език с литературния. Това доведе до Безвремие, което на езиково ниво представя друг начин за писане на роман.

Като че ли все повече писатели започват да смесват жанровете в творбите си…
Точно така, надявам се, че това никога няма да се превърне просто в мода. Но това е нещо, което англосаксонските писатели правят открай време по доста естествен начин. Във Франция почти не се пишеше така, там на преден план е изведен тип писане, който наричаме „автофикция” и който аз никак не харесвам. Но като цяло мисля, че този подход съответства на времето. До известна степен литературата, която се ограничава до индивида, до психологията, отмира. Ние живеем в свят на технологии и научна фантастика, не може да се разграничи въображаемото от научната фантастика. Тя помага да се опише по-добре времето и дава средствата да се пише с повече въображение. Най-вълнуващото в днешното време е това, че книгите се превеждат на много езици, така можем да прочетем автори от други култури, да смесим всичко в необятното пространство на въображаемото.

Като стана дума за преводи, мислите ли, че Безвремие е трудна за превод?
Това според мен е най-трудната за превод от всичките ми книги. Тя, както казах, бе освобождаване за мен. Много по-експанзивна и демонстративна е от предишните. В нея има измислени думи, алитерации, игри на думи, думи от разговорния език, изречения, които не са задължително граматически правилни.

Кои са писателите, оказали влияние върху вас?
Твърде много са, но ако говорим конкретно за последната ми книга, очевидна е ролята на Селин, Бекет и Джойс. Селин винаги е бил важен, защото ми показа как писателят може да си служи с разговорния език, за да придаде повече енергия на писането си. От съвременните писатели харесвам много Мураками – новият ми роман, който ще излезе другата година, е силно повлиян от него. Също и Филип К. Дик – жалко е, че го причисляват към научната фантастика, намирам, че проблематиката на творчеството му, начинът, по който поставя под въпрос кое е реално и кое не, човешко или не, е актуален повече от всякога, той е голям писател и хуманист. От по-класическите чета много Набоков.

Безвремие

Книгата: Героят на Лардро се ражда в деня, в който умира Албърт Айнщайн. Амбициозната му майка решава, че от него ще излезе велик физик, кръщава го с името на великия учен и упорства в научното му поприще въпреки слабите резултати на любимия є син. В крайна сметка той успява да изобрети средство за пътуване във времето. Фантастичната маска на романа всъщност е нахлупена върху дълбоката му не-фантастична същност и реверанса към Бекет, Селин и Джойс.

Kanye West

Програмата Auto-Tune за обработка на гласа с вокодер е нещо като Халеевата комета – появява се през определен период от време, за да внесе едно добре забравено разнообразие. В края на 2008 носител на тази „иновация” е Канйе Уест, който оголи душата си в новия албум 808s & Heartbreak.

Канйе е толкова голям и уверен в себе си, че не се притеснява да изпее мъката си пред целия свят. Майка му умира преди година, годеницата му го напуска, а животът му се обръща с главата надолу: „Албумът има терапевтична роля”, казва той и тъй като рапирането го ограничавало в изразяването на чувствата, г-н Уест смело решава да пее – макар и през вокодер. „Имаше мелодии в мен, които не можех да спра”, споделя Канйе, докато взима под мишница дръм машината Roland TR-808 и за две седмици отпрашва на Хаваите (където телефонният код е 808, направо не е истина), за да записва ентусиазирано. Всъщност още в Graduation от 2007 той започна да избягва характерните за него соул семпли и подгони електро звучене (спомни си парчето Stronger с Daft Punk). За съжаление, на места смисълът в текстовете на отделните парчета се припокрива, но това само доказва, че Канйе е решил да се изразява с мелодия, а думите просто не са му стигнали. И накрая какво – държим в ръце един от емоционално наситените албуми на 2008, който по-скоро бихме нарекли поп, отколкото хип-хоп.

Kanye West, 808s & Heartbreak, Universal music / Вирджиния рекърдс

Wild Wild Уест

Корави момчета

текст Боряна Телбис
снимки Валентин Даневски

Сигурно много добре знаеш, че родното футболно първенство може да разплаче и най-закоравялото сърце, затова не е лошо да се обърнем малко на запад и да видим как им се получава футболът отвъд Океана. Там го наричат американски футбол и по нищо не напомня за нашия балет, което само може да ни радва. И у нас вече има отбор по американски футбол, така че може да се пробваш.
Виж преди това какво ни разказа треньорът на Team Sofia Христо Гюрковски и едно от неговите момчета – Георги Гоцин.

Треньорът Христо Гюрковски:

Каква е разликата между американския футбол и ръгбито?
Разликата е като между ски и сноуборд или кайтсърф и уиндсърф. У нас има няколко отбора по ръгби, а по американски футбол засега сме само ние Team Sofia, но получаваме запитвания от почти всички големи градове. Така че очаквам до една година отборите да станат повече.

Как се става треньор по американски футбол?
Играл съм в чужбина 15 години – израснал съм във Франция. Преди десетина години се върнах в България. Мои приятели, които играеха американски футбол в градинката, искаха да направят отбор. Преди 6-7 години също имаше някакви подобни опити, но просто нямаше организиция. В този период имах едно пътуване до Сърбия по работа. Видях там как са го изградили и са напреднали, а и моите приятели ме натиснаха да направим по-сериозен отбор. В Сърбия развиват футбола много активно – имат вече три дивизии и това е един от най-играните спортове от младите там.

Как събрахте момчетата?
Чрез реклама. Имам собствена медийна група. Започнахме да рекламираме по билбордове, оттам почна да се предава и по училищата.

Как може да се запише човек?
Най-лесното е да се влезе в сайта ни – teamsofia.com. Там има всички упътвания. Всяка седмица имаме по 4-5 нови момчета, които искат да се пробват.

Каква физика трябва да имаш, за да тренираш американски футбол?
За нашето аматьорско ниво не трябва нищо повече от атлетична база. Тестовете са изключително трудни. Търсим качествен мускул и най-вече играчи с много силна психика. По форумите и на приказки всеки може това и онова, но е друго, като дойдеш и се сблъскаш с 2 часа подготовка.

Къде се провеждат тренировките?
На стария стадион Академик. Трябва ни стадион, който е добре поддържан, а това е трудно в София. После ние си го адаптираме според размерите, които ни трябват.

Колко пъти седмично се тренира?
Три. Имали сме случаи при тренировки на минус15 градуса. Такава е системата. Аз съм им казал, че те влизат в един филм, който ще промени живота им. От тях зависи дали го искат.

С кои отбори сте играли досега?
Играхме приятелски мачове с турците – много е добър отборът от Истанбул. Загубихме, разбира се, защото за разлика от нас те съществуват от много години и са в първа дивизия. Скоро играхме в много тежки условия с един румънски отбор, от който паднахме. А не трябваше, защото на пръв поглед ние бяхме много по-добри от тях. Но тук излезе наяве това, за което говоря постоянно на отбора – за силата на психиката. Румънците ,освен че бяха в намален състав и без треньор, бяха и по-млади. Дойдоха и ни биха, защото бяха по-мотивирани.

Има ли жени в американския футбол?
Има. В Западна Европа отборите им са много добре развити. Във Франция има над 25 хиляди практикуващи, в Германия са над 50 хиляди, има женска лига и т.н. Аз обаче лично съм привърженик на твърдата игра. Даже не искам да имаме и клакьорки. Засега просто ми трябват хардкор момчета.

Как реши да започнеш с американски футбол?
Стана съвсем случайно. Едни приятели бяха започнали да тренират и не спираха да говорят за това. На мен ми стана интересно и реших да се пробвам. Вече година и половина съм част от отбора.

Тренирал ли си нещо преди това?
Oт много малък обичам спорта и съм свикнал дотолкова, че не мога да си представя живота без него. Тренирал съм доста неща – плуване, баскетбол, волейбол и бокс.

С какво е различен американският футбол от другите колективни спортове?
Това е много динамичен и контактен спорт. Неслучайно за всеки пост трябва да има поне по четирима души. Освен това трябва да се научиш да се жертваш за съотборниците си.

Кое е най-трудното?
Трудно е човек да надвие страха си, когато се озове срещу 11 души, които искат да му откъснат главата. Понякога трябва да подтиснеш инстинкта си за самосъхранение, за да се получат нещата. Трябва да си повярваш, че ще минеш през човека отсреща.

Как протича една обикновена тренировка?
Целият отбор се събира и треньорите обикновено споделят няколко думи с нас за това какво правим и какво ни предстои занапред. Загряваме, разделяме се на отделни ателиета по позиции, после правим общи ателиета и накрая игра.

Какво е „ателие”?
Ами събираме се и нареждаме нещата, които ще са ни необходими за дадените упражнения, и започваме.

Имаш ли сериозни контузии?
Засега за моя радост само натъртени ребра. Но в мачовете, в които съм играл, винаги е имало контузия в единия или в другия отбор. В повечето случаи е заради недостатъчна физическа подготовка.

На каква позиция играеш?
Running back – това значи в нападение. Бягам с топката.

Какво трябва да знаеш, преди да решиш да се захванеш с американски футбол?
Това е спорт, в който не може да има половинчати истории. Трябва да си отдаден изцяло. Неслучайно девизът на нашия отбор е „No excuses”. Този спорт съчетава сила и много бързина, именно затова в американската футболна лига са едни от най-големите атлети в цял свят.

На какво те научи той?
На гордост, дисциплина и изключителна колективност. Колкото и да е добър един индивид, без да има отборен дух и сплотеност, няма как да стане.

Копенхаген

текст: Дима Чакърова
снимки: Георги Иванов

Датската столица отнесе златен медал в категорията най-добър град за живеене и за това си има основателни причини.

Уви, в Кралство Дания няма нищо гнило. Или поне в столицата Копенхаген. Градът ти става симпатичен веднага с това, че е чист, подреден и имаш шанса да дишаш свеж въздух, докато напълниш дробовете си до пръсване. Ако досега си го свързвал най-вече с конструкторите Lego, с Нийлс Бор, Ханс-Кристиян Андресен и „може би най-добрата бира в света“, това местенце ще те изненада и с други ценни качества. Най-напред се запознаваш със страхотно уредената инфраструктура – кацайки на летището, можеш да се придвижиш до центъра за 15-20 минути, и то с метрото. Десетки малки влакчета, управлявани от компютърна система, са на пост и готови да те отведат да сърцето на града. Никакви псуващи и изнервени шофьори, които да ти хлопват вратите под носа.

Усещането, че си на морето по това време на годината, се усилва и от студения режещ вятър – през зимните месеци не тръгвай за там, ако не си сложил дебели дрехи, якета с качулки и чадър в багажа си. Иначе десетките канали и свързващи ги мостчета малко напомнят на Венеция, но атмосферата е по-спокойна и не така карнавално натрапваща се. Архитектурата тук наподобява местните – дружелюбни и щастливо изглеждащи хора, които винаги се държат на една идея по-резервирано в общуването. Фасадите се усмихват в ненатрапващи се, но свежи цветове, футуристичното строителство няма голям шанс пред добре изглеждащите традиционни сгради. Наемите на жилище тук, казват, били фантастични. Както и цените като цяло. Копенхаген е скъпичък град с висок стандарт на живот. Трябва да си подготвен, че една вечеря от основно и бира без никакви допълнителни глезотии в нормален ресторант ще ти излезе от порядъка на 80-100 евро. Бъди готов и за изключително ранното според нашите стандарти затваряне на магазините – към 5 вечерта вече е доста трудно да намериш място, откъдето да купиш подарък или бутилка вино. Към 8 пък улиците буквално опустяват. Още интересни факти от местния живот – датчаните рядко заключват вратите на къщите си, тръгват си от работа не по-късно от 16:30 и в никакъв случай не поемат работа извънредно. Обявени са за най-щастливите европейци, напук на мита, че тук самоубийствата са едва ли не като поздрав за добро утро.

Онова, по което се отличават, е почти фанатичният култ към здравословния начин на живот и адекватното отношение към околната среда. Местните обичат да повтарят, че велосипед боклук не прави и защитават тезата си, като се придвижват основно с помощта на доброто старо колело. Държавата определено им помага – таксите и митата, ако искаш да си купиш кола, са безбожни. Статистиката сочи, че при население 1,8 млн. души колите в Копенхаген са около 90 хил., като изключим страстта на столичани по реставрацията на ретро возила, а всеки местен притежава поне по един велосипед. Не е необичайно въпреки студеното време да видиш ентусиасти на сутрешен крос или да се гмуркат в кристално чистата морска вода, преди да отидат в офиса. В Копенхаген обичат живота без консерванти, в пряк и преносен смисъл.

Копенхаген

Какво да видиш

* Тиволи – увеселителен парк, подходящ както за романтични разходки, така и за екстремни спускания с влакче.

* Дворецът Амалиенборг – зимната резиденция на кралицата, който контрастира с модернистичната сграда на операта на остров Холмен.

* Статуята на Малката Русалка – символ на Копенхаген, намира се в Стария град.

* Най-дългата (1,6 км) търговска улица в Европа – Строгет. Тук има всичко – храна, дрехи, лъскави бутици и интериорни магазини.

* Музеят на Андерсен – ще видиш на живо героите от любимите детски приказки, или този на Гинес – в него има и българска следа – рекордът от титли на Мария Гигова в художествената гимнастика.

Хижа Езерата - любимо място през зимата!

Текст и снимки Георги Гавазов

Хижа Рилски Езера е добре позната на няколко поколения любители на планината, чистия въздух, ските и консумацията на алкохол сред природата. Заради улеите над хижата след всеки сериозен снеговалеж тя се превъща в свърталище на фрийрайд феновете. Самата хижа не е загубила много от неподправения си социалистически чар, но стаите са далеч по-обитаеми, а времето на зъзнене под скъсано одеало с логото на БТС в компанията на още 25 души са безвъзвратно отминали.

Отгоре винаги е най-яко

Стига се с кола през Сапарева Баня, по пътя към Паничище (следи табелите за хижа Пионерска). От тази година (май ще) работи и предизвикалия доста полемики лифт, свързващ Пионерска с Езерата.

Имам едно коледно желание. Да сме добри и да мислим за малките и онеправданите не само по празници. И то с истинска грижа, а не колкото да залъжем егоцентризма си (личен или корпоративен) – да не ги зариваме с нетрайни лакомства, когато те всъщност имат нужда от насъщния, буквално. Знам, че това ще ти се стори банално. Нека, ако ще те накара да потърсиш някого наоколо, за когото наистина можеш да направиш нещо съществено.

олга ковган

п.п. В горния край на бул. Вапцаров има дом за сираци до 3-годишна възраст. Те имат нужда от памперси, мляко на прах и повечко ориз, имали си достатъчно играчки и чаршафи, каза директорката. Точният адрес е ул. Мала планина 36, Дом 7 Св. Иван Рилски.

Портрет на Пол © succession picasso 2008

текст Дима Чакърова

Елиадес Очоа

текст Майро
снимки jazz+

След като усетихме магията, която носят в себе си Ибраим Ферер и Омара Портуондо, дойде време и още един от оригиналните членове на легендарното семейство Buena Vista Social Club да разкаже на живо своята страстна кубинска история. Става дума за Елиадес Очоа – човека с китарата и каубойската шапка от култовата формация.

Поводът – тази година се навършват 10 години от невероятния концерт на Buena Vista Social Club в Карнеги хол, който именно Вим Вендерс увековечи със своя филм. Същият този концерт бе издаден тази есен в специален лайв албум, а Елиадес Очоа се нагърби с приятната задачка да съживи неповторимата атмосфера от сцената на Карнеги хол на юбилейно турне. То за щастие минава и през зала 1 на НДК и на 10 декември Елиадес в компанията на двама тромпетисти, двама китаристи, пианист, двама перкусионисти и контрабасист ще ни изпее класики като Chan Chan, Siboney, De Camino A La Vereda, които още с първите акорди лепват усмивките на лицата. Двукратен носител на Грами, Елиадес започва да свири на китара от 7-годишен и е неизменна част в Buena Vista Social Club от самото начало, което той обяснава с думите, че „просто е допълнил състава със специфичното звучена на Източна Куба“. Така че пийни малко хавански ром, накриви каубойската шапка – Елиадес и духът на Източна Куба те очакват.

Мики Рурк

текст: Иван Хадживеликов