Ханкок
Текст: Иван Хадживеликов Снимки: Александра Филмс
Готово, другари – разконспирирах големия Уили. Да се не надяваш. Тайната на успеха (разбирай на нескончаемия приток на кеш в джоба) не била рецептата на кока кола, а графикът на един успешен хип-хоп изпълнител, преориентирал се към екранните изяви. Каква е системата – следвайки някаква вариация на прогресията на Фибоначи, Уил Смит издава албуми (без ни една попръжня, срам!) долу-горе на всеки три години. Паралелно с това снима поне по един филм годишно, в който спасява или целия свят, или ближния – понякога и двете. Точно такава хватка е и премиерният летен хит Ханкок. И докато в Аз съм легенда нещата бяха доста сериозни, от лентата на Питър Бърг (за който все по-упорито твърдят, че ще прави римейк на Дюн) отново лъха на онзи шегаджия Уили, когото познаваме още от Принцът от Бел еър. Сюжет в едно изречение – занемарен супергерой е тикан обратно към истинския живот от пиар специалист (Джейсън Бейтман), който обаче има хубава жена (Чарлийз Терон), на която не може да устои дори един супергерой. Алкохолът е помрачил съзнанието и социалната ангажираност на Джон Хенкок, който – а, стига бе! – може да лети със свръхзвукова скорост. Голямата провокативност на филма се състои най-вече в употребата на алкохол пред непълнолетни. Това е достатъчно, за да чуваме как оттатък океана доматите вече хвърчат по летния блокбъстър, като обвиняват главно комерсиалното привличане на суперзвездния Смит. Е, ако го питате него, това му е дюшеш – планът за петилетката ще е преизпълнен. За статистиката – той е единственият, който освен Том Круз и Том Хенкс има седем поредни блокбъстъра, надхвърлили 100 милиона в зелено, а и Барак Обама държи, ако някой някога го играе, това да е именно Биг Уили. Супергерой, аз ви казах.
Камерен рап
Едно е да псуваш ченгетата, да проклинаш наркотизираната си майка или бившата, съвсем друго е да застанеш пред камерата на някой от майсторите и да се справиш на ниво. Доста от най-успешните микрофони в жанра най-нахакано решиха да се пробват. Я един бърз чек кой мадафака каква я свърши:
Робърт Дигс (RZA от Wu-Tang Clan) – шахматистът продуцент Боби Диджитъл май заряза братовчедите от клана напоследък. Не е като да няма защо – кой негов колега може да се похвали, че е карал майсторски клас при икони като Джим Джармъш (Дух Куче: Пътят на самурая) и Ридли Скот (Американски гангстер)? Отделно е първа дружка с Тарантино и за продълженията на Kill Bill май няма да мине само със саундтраците.
Маршал Медърс (Eminem) – белият баш-негър без да иска преобрази два-три момента из детройтското си житие в доста добра полубиографична лента. В Осмата миля се подложи на режисурата на Къртис Хенсън, избил рибата с Поверително от Ел Ей и Момчета-чудо и закономерно гушна Оскарче за най-добра песен от филм. Според слуховете скоро трябва да го видим като култовия Паладин от уестърн класиката Have Gun – Will Travel.
Трейси Мъроу (Ice-T) – татенцето на гангста рапа не е в киното от вчера. В средата на 90-те го видяхме в редица любими второкласни кримки като Чужда собственост и Ню Джак Сити, както и в киберпънка Джони Мнемоник. Днес май се ограничава с озвучаване на герои от игри или анимацийки. Отделно го дават почти всеки ден в Закон и ред, но така са те, заслужилите артисти.
Лони Лин Джуниър (Common) – ако има титла „най-прогресиращ актьор сред римуващите братя”, предполагаемият любим на Алиша Кийс определено води в номинациите. Освен че се е доредил и той за Американски гангстер, може да му изръкопляскаме в Улични крале и в задаващите се хитове Неуловим (в който Тимур Бекмамбетов го изправя до Анджи Джоли, Морган Фрийман и Джеймс Макавой) и – яката работа – следващия Терминатор. Скромно. Снуп Дог и Тупак – за порно продуцентите и покойниците – или добро, или нищо. И все пак, длъжни сме да споменем хорър и комедийните напъни на първия и екранните срещи на втория с Тим Рот и Мики Рурк. Покажи малко респект, нига, аай?
