Безвремие

Фабрис Лардро

текст: гергана стойчева-нуша

Фабрис Лардро, превод Рени Йотова
Сиела, 218 стр., 12 лв

Това е вашата първа книга, издадена тук. Бихте ли се представили с няколко думи?
Издал съм пет романа, но работя основно като журналист. Безвремие е много важен за мен, защото той ме освободи в известна степен от някои литературни противоречия от моето минало. За пръв път се осмелих да смеся различни жанрове. Първите ми четири романа бяха по-реалистични и лични и изведнъж поисках да опитам да навляза в територията на въображаемото и да си послужа с него, за да говоря за съвременния свят.

Какво провокира това желание за освобождаване?
Спрямо предишните си книги исках да направя нещо по-амбициозно. За мое щастие във Франция се появиха писатели като Мишел Уелбек, които прокараха пътя за други френски писатели и показаха, че човек може да си служи с научната фантастика, както и да смесва разговорния език с литературния. Това доведе до Безвремие, което на езиково ниво представя друг начин за писане на роман.

Като че ли все повече писатели започват да смесват жанровете в творбите си…
Точно така, надявам се, че това никога няма да се превърне просто в мода. Но това е нещо, което англосаксонските писатели правят открай време по доста естествен начин. Във Франция почти не се пишеше така, там на преден план е изведен тип писане, който наричаме „автофикция” и който аз никак не харесвам. Но като цяло мисля, че този подход съответства на времето. До известна степен литературата, която се ограничава до индивида, до психологията, отмира. Ние живеем в свят на технологии и научна фантастика, не може да се разграничи въображаемото от научната фантастика. Тя помага да се опише по-добре времето и дава средствата да се пише с повече въображение. Най-вълнуващото в днешното време е това, че книгите се превеждат на много езици, така можем да прочетем автори от други култури, да смесим всичко в необятното пространство на въображаемото.

Като стана дума за преводи, мислите ли, че Безвремие е трудна за превод?
Това според мен е най-трудната за превод от всичките ми книги. Тя, както казах, бе освобождаване за мен. Много по-експанзивна и демонстративна е от предишните. В нея има измислени думи, алитерации, игри на думи, думи от разговорния език, изречения, които не са задължително граматически правилни.

Кои са писателите, оказали влияние върху вас?
Твърде много са, но ако говорим конкретно за последната ми книга, очевидна е ролята на Селин, Бекет и Джойс. Селин винаги е бил важен, защото ми показа как писателят може да си служи с разговорния език, за да придаде повече енергия на писането си. От съвременните писатели харесвам много Мураками – новият ми роман, който ще излезе другата година, е силно повлиян от него. Също и Филип К. Дик – жалко е, че го причисляват към научната фантастика, намирам, че проблематиката на творчеството му, начинът, по който поставя под въпрос кое е реално и кое не, човешко или не, е актуален повече от всякога, той е голям писател и хуманист. От по-класическите чета много Набоков.

Безвремие

Книгата: Героят на Лардро се ражда в деня, в който умира Албърт Айнщайн. Амбициозната му майка решава, че от него ще излезе велик физик, кръщава го с името на великия учен и упорства в научното му поприще въпреки слабите резултати на любимия є син. В крайна сметка той успява да изобрети средство за пътуване във времето. Фантастичната маска на романа всъщност е нахлупена върху дълбоката му не-фантастична същност и реверанса към Бекет, Селин и Джойс.

Клубът на разбитите сърца

текст Панайот Савов-Пано, Мая Стефанова

Kanye West

Програмата Auto-Tune за обработка на гласа с вокодер е нещо като Халеевата комета – появява се през определен период от време, за да внесе едно добре забравено разнообразие. В края на 2008 носител на тази „иновация” е Канйе Уест, който оголи душата си в новия албум 808s & Heartbreak.

Канйе е толкова голям и уверен в себе си, че не се притеснява да изпее мъката си пред целия свят. Майка му умира преди година, годеницата му го напуска, а животът му се обръща с главата надолу: „Албумът има терапевтична роля”, казва той и тъй като рапирането го ограничавало в изразяването на чувствата, г-н Уест смело решава да пее – макар и през вокодер. „Имаше мелодии в мен, които не можех да спра”, споделя Канйе, докато взима под мишница дръм машината Roland TR-808 и за две седмици отпрашва на Хаваите (където телефонният код е 808, направо не е истина), за да записва ентусиазирано. Всъщност още в Graduation от 2007 той започна да избягва характерните за него соул семпли и подгони електро звучене (спомни си парчето Stronger с Daft Punk). За съжаление, на места смисълът в текстовете на отделните парчета се припокрива, но това само доказва, че Канйе е решил да се изразява с мелодия, а думите просто не са му стигнали. И накрая какво – държим в ръце един от емоционално наситените албуми на 2008, който по-скоро бихме нарекли поп, отколкото хип-хоп.

Kanye West, 808s & Heartbreak, Universal music / Вирджиния рекърдс

Wild Wild Уест

* Канйе не се двоуми да чупи снимачна техника на амбицирани папараци независимо от последствията. По този повод само за изминалите три месеца е арестуван два пъти.

* Уест пя по концерти за кампанията на Обама, като още през 2006 не пропусна да смени неочаквано пред публика част от текста на парчето All Falls Down, така че да се получи нещо от рода на „Джордж Буш печели от всичко това”.

* На 2 ноември 2006 наградата от MTV EMA за най-добро видео отива при бандите Justice и Simian, но Канйе е убеден, че трябва да я получи той за Touch The Sky, и директно излиза на сцената, за да оспорва.

Корави момчета

Корави момчета

текст Боряна Телбис
снимки Валентин Даневски

Сигурно много добре знаеш, че родното футболно първенство може да разплаче и най-закоравялото сърце, затова не е лошо да се обърнем малко на запад и да видим как им се получава футболът отвъд Океана. Там го наричат американски футбол и по нищо не напомня за нашия балет, което само може да ни радва. И у нас вече има отбор по американски футбол, така че може да се пробваш.
Виж преди това какво ни разказа треньорът на Team Sofia Христо Гюрковски и едно от неговите момчета – Георги Гоцин.

Треньорът Христо Гюрковски:

Каква е разликата между американския футбол и ръгбито?
Разликата е като между ски и сноуборд или кайтсърф и уиндсърф. У нас има няколко отбора по ръгби, а по американски футбол засега сме само ние Team Sofia, но получаваме запитвания от почти всички големи градове. Така че очаквам до една година отборите да станат повече.

Как се става треньор по американски футбол?
Играл съм в чужбина 15 години – израснал съм във Франция. Преди десетина години се върнах в България. Мои приятели, които играеха американски футбол в градинката, искаха да направят отбор. Преди 6-7 години също имаше някакви подобни опити, но просто нямаше организиция. В този период имах едно пътуване до Сърбия по работа. Видях там как са го изградили и са напреднали, а и моите приятели ме натиснаха да направим по-сериозен отбор. В Сърбия развиват футбола много активно – имат вече три дивизии и това е един от най-играните спортове от младите там.

Как събрахте момчетата?
Чрез реклама. Имам собствена медийна група. Започнахме да рекламираме по билбордове, оттам почна да се предава и по училищата.

Как може да се запише човек?
Най-лесното е да се влезе в сайта ни – teamsofia.com. Там има всички упътвания. Всяка седмица имаме по 4-5 нови момчета, които искат да се пробват.

Каква физика трябва да имаш, за да тренираш американски футбол?
За нашето аматьорско ниво не трябва нищо повече от атлетична база. Тестовете са изключително трудни. Търсим качествен мускул и най-вече играчи с много силна психика. По форумите и на приказки всеки може това и онова, но е друго, като дойдеш и се сблъскаш с 2 часа подготовка.

Къде се провеждат тренировките?
На стария стадион Академик. Трябва ни стадион, който е добре поддържан, а това е трудно в София. После ние си го адаптираме според размерите, които ни трябват.

Колко пъти седмично се тренира?
Три. Имали сме случаи при тренировки на минус15 градуса. Такава е системата. Аз съм им казал, че те влизат в един филм, който ще промени живота им. От тях зависи дали го искат.

С кои отбори сте играли досега?
Играхме приятелски мачове с турците – много е добър отборът от Истанбул. Загубихме, разбира се, защото за разлика от нас те съществуват от много години и са в първа дивизия. Скоро играхме в много тежки условия с един румънски отбор, от който паднахме. А не трябваше, защото на пръв поглед ние бяхме много по-добри от тях. Но тук излезе наяве това, за което говоря постоянно на отбора – за силата на психиката. Румънците ,освен че бяха в намален състав и без треньор, бяха и по-млади. Дойдоха и ни биха, защото бяха по-мотивирани.

Има ли жени в американския футбол?
Има. В Западна Европа отборите им са много добре развити. Във Франция има над 25 хиляди практикуващи, в Германия са над 50 хиляди, има женска лига и т.н. Аз обаче лично съм привърженик на твърдата игра. Даже не искам да имаме и клакьорки. Засега просто ми трябват хардкор момчета.

Играчът Георги Гоцин:

Как реши да започнеш с американски футбол?
Стана съвсем случайно. Едни приятели бяха започнали да тренират и не спираха да говорят за това. На мен ми стана интересно и реших да се пробвам. Вече година и половина съм част от отбора.

Тренирал ли си нещо преди това?
Oт много малък обичам спорта и съм свикнал дотолкова, че не мога да си представя живота без него. Тренирал съм доста неща – плуване, баскетбол, волейбол и бокс.

С какво е различен американският футбол от другите колективни спортове?
Това е много динамичен и контактен спорт. Неслучайно за всеки пост трябва да има поне по четирима души. Освен това трябва да се научиш да се жертваш за съотборниците си.

Кое е най-трудното?
Трудно е човек да надвие страха си, когато се озове срещу 11 души, които искат да му откъснат главата. Понякога трябва да подтиснеш инстинкта си за самосъхранение, за да се получат нещата. Трябва да си повярваш, че ще минеш през човека отсреща.

Как протича една обикновена тренировка?
Целият отбор се събира и треньорите обикновено споделят няколко думи с нас за това какво правим и какво ни предстои занапред. Загряваме, разделяме се на отделни ателиета по позиции, после правим общи ателиета и накрая игра.

Какво е „ателие”?
Ами събираме се и нареждаме нещата, които ще са ни необходими за дадените упражнения, и започваме.

Имаш ли сериозни контузии?
Засега за моя радост само натъртени ребра. Но в мачовете, в които съм играл, винаги е имало контузия в единия или в другия отбор. В повечето случаи е заради недостатъчна физическа подготовка.

На каква позиция играеш?
Running back – това значи в нападение. Бягам с топката.

Какво трябва да знаеш, преди да решиш да се захванеш с американски футбол?
Това е спорт, в който не може да има половинчати истории. Трябва да си отдаден изцяло. Неслучайно девизът на нашия отбор е „No excuses”. Този спорт съчетава сила и много бързина, именно затова в американската футболна лига са едни от най-големите атлети в цял свят.

На какво те научи той?
На гордост, дисциплина и изключителна колективност. Колкото и да е добър един индивид, без да има отборен дух и сплотеност, няма как да стане.

КОПЕНХАГЕН

Копенхаген

текст: Дима Чакърова
снимки: Георги Иванов

Датската столица отнесе златен медал в категорията най-добър град за живеене и за това си има основателни причини.

Уви, в Кралство Дания няма нищо гнило. Или поне в столицата Копенхаген. Градът ти става симпатичен веднага с това, че е чист, подреден и имаш шанса да дишаш свеж въздух, докато напълниш дробовете си до пръсване. Ако досега си го свързвал най-вече с конструкторите Lego, с Нийлс Бор, Ханс-Кристиян Андресен и „може би най-добрата бира в света“, това местенце ще те изненада и с други ценни качества. Най-напред се запознаваш със страхотно уредената инфраструктура – кацайки на летището, можеш да се придвижиш до центъра за 15-20 минути, и то с метрото. Десетки малки влакчета, управлявани от компютърна система, са на пост и готови да те отведат да сърцето на града. Никакви псуващи и изнервени шофьори, които да ти хлопват вратите под носа.

Усещането, че си на морето по това време на годината, се усилва и от студения режещ вятър – през зимните месеци не тръгвай за там, ако не си сложил дебели дрехи, якета с качулки и чадър в багажа си. Иначе десетките канали и свързващи ги мостчета малко напомнят на Венеция, но атмосферата е по-спокойна и не така карнавално натрапваща се. Архитектурата тук наподобява местните – дружелюбни и щастливо изглеждащи хора, които винаги се държат на една идея по-резервирано в общуването. Фасадите се усмихват в ненатрапващи се, но свежи цветове, футуристичното строителство няма голям шанс пред добре изглеждащите традиционни сгради. Наемите на жилище тук, казват, били фантастични. Както и цените като цяло. Копенхаген е скъпичък град с висок стандарт на живот. Трябва да си подготвен, че една вечеря от основно и бира без никакви допълнителни глезотии в нормален ресторант ще ти излезе от порядъка на 80-100 евро. Бъди готов и за изключително ранното според нашите стандарти затваряне на магазините – към 5 вечерта вече е доста трудно да намериш място, откъдето да купиш подарък или бутилка вино. Към 8 пък улиците буквално опустяват. Още интересни факти от местния живот – датчаните рядко заключват вратите на къщите си, тръгват си от работа не по-късно от 16:30 и в никакъв случай не поемат работа извънредно. Обявени са за най-щастливите европейци, напук на мита, че тук самоубийствата са едва ли не като поздрав за добро утро.

Онова, по което се отличават, е почти фанатичният култ към здравословния начин на живот и адекватното отношение към околната среда. Местните обичат да повтарят, че велосипед боклук не прави и защитават тезата си, като се придвижват основно с помощта на доброто старо колело. Държавата определено им помага – таксите и митата, ако искаш да си купиш кола, са безбожни. Статистиката сочи, че при население 1,8 млн. души колите в Копенхаген са около 90 хил., като изключим страстта на столичани по реставрацията на ретро возила, а всеки местен притежава поне по един велосипед. Не е необичайно въпреки студеното време да видиш ентусиасти на сутрешен крос или да се гмуркат в кристално чистата морска вода, преди да отидат в офиса. В Копенхаген обичат живота без консерванти, в пряк и преносен смисъл.

Копенхаген

Какво да видиш

* Тиволи – увеселителен парк, подходящ както за романтични разходки, така и за екстремни спускания с влакче.

* Дворецът Амалиенборг – зимната резиденция на кралицата, който контрастира с модернистичната сграда на операта на остров Холмен.

* Статуята на Малката Русалка – символ на Копенхаген, намира се в Стария град.

* Най-дългата (1,6 км) търговска улица в Европа – Строгет. Тук има всичко – храна, дрехи, лъскави бутици и интериорни магазини.

* Музеят на Андерсен – ще видиш на живо героите от любимите детски приказки, или този на Гинес – в него има и българска следа – рекордът от титли на Мария Гигова в художествената гимнастика.

Рилските Езера

Хижа Езерата - любимо място през зимата!

Текст и снимки Георги Гавазов

Хижа Рилски Езера е добре позната на няколко поколения любители на планината, чистия въздух, ските и консумацията на алкохол сред природата. Заради улеите над хижата след всеки сериозен снеговалеж тя се превъща в свърталище на фрийрайд феновете. Самата хижа не е загубила много от неподправения си социалистически чар, но стаите са далеч по-обитаеми, а времето на зъзнене под скъсано одеало с логото на БТС в компанията на още 25 души са безвъзвратно отминали.

Отгоре винаги е най-яко

Стига се с кола през Сапарева Баня, по пътя към Паничище (следи табелите за хижа Пионерска). От тази година (май ще) работи и предизвикалия доста полемики лифт, свързващ Пионерска с Езерата.

Ето ти 30-ина причини…

които ще ти помогнат да посрещнеш световната икономическа криза, ако не с хляб и сол, то поне без щик и нож.

Текст Васил Панайотов

° Всяка икономическа криза, която не те убива, те прави по-фин, строен и елегантно съсипан

° Гладуването е полезно за здравето, лекува и ако искаш да знаеш в медицината се нарича лимотерапия

° Спирането на цигарите също е полезно, а и ще имаш повече пари за трева

° Щом един Джон Ленън се нуждаеше само от любов, от какво повече може да се нуждаеш ти

° Ако кризата достатъчно се задълбочи, ще можеш и да се ожениш по любов

° Ако кризата достатъчно се задълбочи, и всяка друга форма на любов ще ти е по-достъпна и по-евтина

° Най-сетне приятелите ти ще престанат да ти искат от тези проклети пари назаем

° Така ще запазиш и парите, и приятелите си

° Чрез постоянните разговори за финансовата криза, отливът на капитали, стагнация, инфлация и дефлация ще можеш да демонстрираш теоретичните си знания натрупани в Икономическия университет

° Винаги ще имаш събеседници в благата раздумка – всеки пети софиянец е завършил УНСС

° А с една такава армия от над 300 000 квалифицирани специалисти няма как да не я натириме кризата и по света, и у нас

° Ако престанеш да получаваш мижавата си заплата, то, образно казано, заплатата ти престава да бъде мижава

° Винаги си искал да смениш работата си и макар сега работата да сменя теб, поне вече не ти се налага да я вършиш

° Но пък свършваш всичко онова, което от работа досега не си вършил, а често дори свършваш и по няколко пъти

° С повече секс ще имаш по-малко поводи за развод

° Вече не ти се налага да мислиш за разходите си, защото през цялото време мислиш само за приходите си

° Пазарната стагнация е чудесна възможност за малко контрабанда и спекула

° Малкото контрабанда и спекула са чудесна възможност за малък престой в Централния софийски затвор, а там никоя криза не може да проникне (макар че някои от проникванията там причиняват кризи)

° Няма по-подходящ момент за настъпването на Глобалната криза от този на Глобалното затопляне – да си беден в Хавана не е като да си беден в Урал

° Няма по-подходящ начин за отбелязване на осемдесетгодишнината от Великата депресия с още една такава

° Вече разорен, можеш да казваш като Сократ: „всичко свое нося със себе си”

° Глобалните световни проблеми те карат да чувстваш локалните си лични проблеми някак малки

° Като част от глобалните световни проблеми, твоите локални лични проблеми те карат да се чувстваш някак важен

° Цялото това мислене те отвлича от изконните въпроси, като това има ли живот след смъртта, какъв е смисълът на живота, това твоето живот ли е наистина и ако е живот, то какво тогава е онова, дето го живеят кинозвездите…

° Ако кризата придобие колосални размери, Големия бял брат ще ни вкара в поредната война (най-вероятно с Иран), а така ще можеш да попътуваш до Близкия изток

° Ако кризата придобие апокалиптични размери, все ще се намери някой да ни вкара в една Световна война, а така ще си направиш и околосветско пътешествие

° Една трета световна война ще сложи край и на войните, и на света, и така ще узнаеш пророк или обикновен шарлатанин е бил Нострадамус

° Макар и малко радикално, но с края на света най-сетне ще дойде и краят на кризата. Уф, най-сетне!

Intro 43

Имам едно коледно желание. Да сме добри и да мислим за малките и онеправданите не само по празници. И то с истинска грижа, а не колкото да залъжем егоцентризма си (личен или корпоративен) – да не ги зариваме с нетрайни лакомства, когато те всъщност имат нужда от насъщния, буквално. Знам, че това ще ти се стори банално. Нека, ако ще те накара да потърсиш някого наоколо, за когото наистина можеш да направиш нещо съществено.

олга ковган

п.п. В горния край на бул. Вапцаров има дом за сираци до 3-годишна възраст. Те имат нужда от памперси, мляко на прах и повечко ориз, имали си достатъчно играчки и чаршафи, каза директорката. Точният адрес е ул. Мала планина 36, Дом 7 Св. Иван Рилски.

Да намериш Пикасо

Портрет на Пол © succession picasso 2008

текст Дима Чакърова

„Винаги правя това, което не мога, за да се науча да го правя“, казва човекът разкрил пред нас света, погледнат през куб. Наистина влиянията в творчеството на Пабло Пикасо са толкова много, колкото броя на любовниците му и в това ще те убеди първата изложба на гения на кубизма в България, 35 години след смъртта му.

Суеверен, саркастичен, често жесток с децата и околните, за него казват, че презирал жените творци. Което обаче никак не му пречело да пресъздава множеството си любовни връзки върху платното. Известен като художникът с розов и син период, което той обяснава просто – „Когато нямам повече синьо, слагам червено“, Пабло Пикасо е от тези личности, които винаги ще вълнуват въображението ни. 86 негови произведения в раздели графика, керамика, маслена живопис, акварел, офсет, текстил, смесена техника и рисунки, както и 25 фотографии ще бъдат показани за пръв път в София през декември. Една от най-интересните творби в колекцията е Портрет на Пол – живописен портрет на първородния син на художника, рисуван през 1922, който досега е напускал едва два пъти пределите на Испания. Това е и картината, с която Пикасо не се разделя до края на живота си. Най-големият експонат в изложбата е Мускетарят със скръстените ръце (116х89 см), а най-малкият – Стрък цветя (21х8,5 см). Част от изложбата са и фотографии на Пикасо, направени от Люсиен Клерг – френски фотограф и добър приятел на художника.

Изложбата Аз не търся. Аз намирам: Пабло Пикасо е в Националната галерия за чуждестранно изкуство от 17 декември 2008 до 15 март 2009

Цялото име на художника е Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Киприяно де ла Сантисима Тринидад Мартир Клито Руис и Пикасо. Фамилията Пикасо взел от майка си, тъй като тази на баща му – Руис, му се струвала твърде обикновена за изявите му в изкуството

При раждането му акушерката помислила, че бебето е мъртво, тъй като нямало никакви признаци за живот и го оставила настрани, за да помогне на майката да оцелее. Добре, че в това време се намесва чичо му, който е лекар, като духва дим от цигара в лицето на малкия Пабло и така го кара да поеме първите глътки живот

Първата си картина Le Picador, изобразяваща конник, участващ в корида, Пабло нарисувал на 9 години, а на 13 вече направил самостоятелна изложба

Пикасо има 4 деца – Пол, Мая, Клод и Палома, от три различни жени, като само първородният му син се води законнороден

Легендата е жива

Елиадес Очоа

текст Майро
снимки jazz+

След като усетихме магията, която носят в себе си Ибраим Ферер и Омара Портуондо, дойде време и още един от оригиналните членове на легендарното семейство Buena Vista Social Club да разкаже на живо своята страстна кубинска история. Става дума за Елиадес Очоа – човека с китарата и каубойската шапка от култовата формация.

Поводът – тази година се навършват 10 години от невероятния концерт на Buena Vista Social Club в Карнеги хол, който именно Вим Вендерс увековечи със своя филм. Същият този концерт бе издаден тази есен в специален лайв албум, а Елиадес Очоа се нагърби с приятната задачка да съживи неповторимата атмосфера от сцената на Карнеги хол на юбилейно турне. То за щастие минава и през зала 1 на НДК и на 10 декември Елиадес в компанията на двама тромпетисти, двама китаристи, пианист, двама перкусионисти и контрабасист ще ни изпее класики като Chan Chan, Siboney, De Camino A La Vereda, които още с първите акорди лепват усмивките на лицата. Двукратен носител на Грами, Елиадес започва да свири на китара от 7-годишен и е неизменна част в Buena Vista Social Club от самото начало, което той обяснава с думите, че „просто е допълнил състава със специфичното звучена на Източна Куба“. Така че пийни малко хавански ром, накриви каубойската шапка – Елиадес и духът на Източна Куба те очакват.

Мики Велики

Мики Рурк

текст: Иван Хадживеликов

Спомням си, сякаш беше вчера, първият филм, който гледах с него на VHS касетката, взета назаем от приятели – Молитва за умиращия. Главният герой – ИРА-джията Мартин Фалън бе толкова лош и толкова добър едновременно, че веднага си записах името на актьора. Мики Рурк.

Чак след време разбрах, че първата му роля в голямото кино е в годината, в която съм роден – 1979, и то в 1941 на Спилбърг и Земекис. Преди това младият Филип Андре Рурк сякаш се интересува повече от аматьорския бокс, в който записва нелоши резултати, доста от тях с нокаут в първия рунд. Общо взето такива са и ролите му – впечатлителни от първия кадър. Около него витае агресията, страстта, драмата. Снимал е с когото трябва – от Майкъл Чимино и Копола до Алън Паркър и Дарън Аронофски и е „оригиналният“ Чинаски на Буковски. Минава за един от най-непостоянните актьори, след като редовно се снима в нискобюджетни второкласки, а отказва роли в тотални блокбъстъри. По повод еротичните му шествания в класики като Ангелско сърце, 9 седмици и половина и Дива орхидея му лепят клишета като стой та гледай – опасен, смъртоносно чаровен, непредсказуем. Спазвайки последното, през 90-те Мики се покрива в полза на старата любов – бокса, и печели всички свои мачове, само един е с равен резултат. По някое време се сеща, че е малко стар за тупаници и се връща на екрана, а филмът, с който окончателно ни убеди, че по-корав от него в галактиката няма, бе собственоръчно написаният Булит (макар и подписан с често ползвания от него псевдоним „Сър“ Еди Кук). След като Робърт Родригез го пробва с Имало едно време в Мексико, му повери и ролята на звяра Марв в Град на греха – вероятно най-награждаваното му превъплъщение. Това без малко да се промени през лятото, когато Вим Вендерс призова наградата във Венеция да отиде при Рурк за превъплъщението му в закъсал кечист, но уви. Нищо де, задава се втори „град“ за Марв, както и суперпродукцията по Брет Ийстън Елис – Информаторите, където нашият е психопат-наркоман. Роли за Мики дал Господ. Да му мислят слабаците!

Златните трохи
или някои от ролите, които Мики учтиво отказа

Аксел Фоли – майтап, майтап, ама първоначално хитрото ченге от Бевърли хилс е трябвало да бъде или Мики, или Сталоун.

Елиът Нес – Кевин Костнър сигурно и до днес пали свещи, че го е огряло за култовия Недосегаемите с Де Ниро и Сър Шон Конъри.

Каскадьорът Майк – ми не се кефи на Тарантино явно. Освен в Бибрутално: Разходка смърт, отказал и главната роля в Криминале, както и в новото двайсе на същия – Inglorious Вastards.