
Фабрис Лардро
текст: гергана стойчева-нуша
Безвремие
Фабрис Лардро, превод Рени Йотова
Сиела, 218 стр., 12 лв
Това е вашата първа книга, издадена тук. Бихте ли се представили с няколко думи?
Издал съм пет романа, но работя основно като журналист. Безвремие е много важен за мен, защото той ме освободи в известна степен от някои литературни противоречия от моето минало. За пръв път се осмелих да смеся различни жанрове. Първите ми четири романа бяха по-реалистични и лични и изведнъж поисках да опитам да навляза в територията на въображаемото и да си послужа с него, за да говоря за съвременния свят.
Какво провокира това желание за освобождаване?
Спрямо предишните си книги исках да направя нещо по-амбициозно. За мое щастие във Франция се появиха писатели като Мишел Уелбек, които прокараха пътя за други френски писатели и показаха, че човек може да си служи с научната фантастика, както и да смесва разговорния език с литературния. Това доведе до Безвремие, което на езиково ниво представя друг начин за писане на роман.
Като че ли все повече писатели започват да смесват жанровете в творбите си…
Точно така, надявам се, че това никога няма да се превърне просто в мода. Но това е нещо, което англосаксонските писатели правят открай време по доста естествен начин. Във Франция почти не се пишеше така, там на преден план е изведен тип писане, който наричаме „автофикция” и който аз никак не харесвам. Но като цяло мисля, че този подход съответства на времето. До известна степен литературата, която се ограничава до индивида, до психологията, отмира. Ние живеем в свят на технологии и научна фантастика, не може да се разграничи въображаемото от научната фантастика. Тя помага да се опише по-добре времето и дава средствата да се пише с повече въображение. Най-вълнуващото в днешното време е това, че книгите се превеждат на много езици, така можем да прочетем автори от други култури, да смесим всичко в необятното пространство на въображаемото.
Като стана дума за преводи, мислите ли, че Безвремие е трудна за превод?
Това според мен е най-трудната за превод от всичките ми книги. Тя, както казах, бе освобождаване за мен. Много по-експанзивна и демонстративна е от предишните. В нея има измислени думи, алитерации, игри на думи, думи от разговорния език, изречения, които не са задължително граматически правилни.
Кои са писателите, оказали влияние върху вас?
Твърде много са, но ако говорим конкретно за последната ми книга, очевидна е ролята на Селин, Бекет и Джойс. Селин винаги е бил важен, защото ми показа как писателят може да си служи с разговорния език, за да придаде повече енергия на писането си. От съвременните писатели харесвам много Мураками – новият ми роман, който ще излезе другата година, е силно повлиян от него. Също и Филип К. Дик – жалко е, че го причисляват към научната фантастика, намирам, че проблематиката на творчеството му, начинът, по който поставя под въпрос кое е реално и кое не, човешко или не, е актуален повече от всякога, той е голям писател и хуманист. От по-класическите чета много Набоков.

Безвремие
Книгата: Героят на Лардро се ражда в деня, в който умира Албърт Айнщайн. Амбициозната му майка решава, че от него ще излезе велик физик, кръщава го с името на великия учен и упорства в научното му поприще въпреки слабите резултати на любимия є син. В крайна сметка той успява да изобрети средство за пътуване във времето. Фантастичната маска на романа всъщност е нахлупена върху дълбоката му не-фантастична същност и реверанса към Бекет, Селин и Джойс.








Имам едно коледно желание. Да сме добри и да мислим за малките и онеправданите не само по празници. И то с истинска грижа, а не колкото да залъжем егоцентризма си (личен или корпоративен) – да не ги зариваме с нетрайни лакомства, когато те всъщност имат нужда от насъщния, буквално. Знам, че това ще ти се стори банално. Нека, ако ще те накара да потърсиш някого наоколо, за когото наистина можеш да направиш нещо съществено.

